Откриване на галерия „Индустриална 11”

Павел Койчев „НИЕ И ТЕ – ТЕ И НИЕ”, 14 октомври-14 ноември 2009

от Мария Василева

Седя си на бюрото, възползвайки се от блаженствата на компютърната цивилизация и текстът на Чжуанцзъ, писан през 4 в. пр. Хр. и избран за мото на изложбата на Павел Койчев в новата галерия „Индустриална 11”, някак си не може да ме убеди. („На оня, който използва машина, работите вървят механически, на оня, чиито работи вървят механически, сърцето става механическо. Оня, който има в гърдите си механическо сърце, изгубва пълнотата на чистата простота. Който е загубил пълнотата на чистата простота, той няма да се утвърди в живота на разума. Оня, който не се е утвърдил в живота на разума, няма да подкрепи пътя.”). Представям си да трябва да напиша този текст на ръка… Не, благодаря. Това вече го минахме. Терзанията на Никола Вапцаров, Тери Гилиъм и братята Уашовски са красиви и страшни, но все пак утопични. Изложбата на Павел Койчев „Ние и Те – Те и Ние” директно и откровено иска да се включи по темата, като прескача от „Моторни песни” през „Бразилия” до „Матрицата”. Поетиката на машините (извадени от праха на фабричните халета и лъснати с пароструйка за целите и фасона на новото изложбено пространство), съчетана с антиестетиката на изкуствените цветя и фалшивия патос на стиропорените човешки фигури създава в мен известно неудобство – и заради други силни работи на Павел Койчев, и заради обърканото послание, което отправя с тази изложба новата галерия. Рекламирана като „част от дългосрочен проект, свързан с изграждането на голям културен център”, галерия „Индустриална11” има физическите дадености да се превърне в привлекателно място за любителите на изкуството. Просторно светло хале с индустриален привкус – това навсякъде по света се счита за добро начало. Впечатляващата за българските стандарти зала има, разбира се, и кусури – витрини от двете страни, липса на отопление и климатизация. Но на фона на реалността у нас тя има шанс да се превърне в интересно предизвикателство за художниците. Засега галерията няма заявена изложбена политика извън избора на куратора Весела Ножарова, чийто интереси са профилирани в областта на съвременното изкуство. Точно поради тази липса началото, поставено с толкова противоречива изложба, създава известен дискомфорт и тревожност по повод на нейното бъдеще. Дали това ще бъде поредната галерия тип „Сибанк / Върхове” (появата на доц. Георги Лозанов като говорител на официалното откриване също подтиква мисълта натам), при която изложбената дейност отразява неясните представи на собствениците за изкуството, техните капризи и настроения? Въпросът е колко души ще дават съвети и кои са те и доколко финансовата власт ще „натисне” културната политика на това пространство. Дано Весела Ножарова не се окаже в положението на Светлана Куюмджиева – между собствените си стремежи и началническите прищевки, между опита за независимост и финансовата осигуреност, между последователността и компромиса. Това скоро ще се разбере. Иначе беше приятно на откриването да се видят интелектуалци от други гилдии, които обикновено не ходят по изложби, но сега привлечени от бодрия съюз между пари и изкуство, очевидно виждат възможности и за себе си, и са готови да се разходят до тази не толкова привлекателна част на града. Засега оставам с надежда и светли очаквания към тази нова територия на изкуството в София, като се опитвам да завра скептицизма в най-далечното ъгълче на съзнанието си.