Пловдив – Отражения от бъдещето

10.10-10.11.2009

от Мария Василева

Пътуването до Пловдив винаги е свързано с равни дози положителни емоции и разочарования, общо взето е неравно като паветата из Стария град. Информацията през есента идваше на талази: нощта на музеите е страхотна, есенните изложби са трагични…Една особена грапавост ме преследва в усещанията ми, за това какво се случва в Пловдив от години.
Основните притегателни центрове за мен там са Центърът за съвременно изкуство в Баня Старинна и галерия Сариев с artnewscafe. И двете места демонстрират завидни мениджърски умения. Малката галерия празнува петгодишен юбилей и за това време показа как едно миниатюрно пространство може да се превърне в огромен културен продукт. Сега тя сменя профила си от приложно изкуство към съвременно с премерен риск. Видът на мястото е променен, но първата изложба на Бора Петкова, Симеон Стоилов и Иво Бистришки е с мултипли, нещо, което запазва връзка с предишния характер, а и не нарушава разработената търговска стратегия. Майка и дъщеря Сариеви са хората, които организират и Нощта на музеите в Пловдив, откриха чудесното artnewscafe, издават бюлетин, поддържат два сайта и развиват невероятна рекламна дейност, като така успешно завъртат около себе си публика далеч не само от артистичните кръгове. Те намериха елегантен начин да направят галерията си хем светска, хем интелектуална, т.е. да прехвърлят мост от „високопрофилно” изложбено пространство към – условно казано – списание Едно като синоним на културния „гламур” у нас. Ще следя с интерес как галерията ще намери новия си профил.
Центърът в Баня Старинна, поддържан от сдружение „Изкуство днес”, ръководено от Емил Миразчиев, разработва мястото вече десетина години. Мога да предположа огромните усиля да се отвоюва общинска собственост и да се поддържа програма без значима общинска подкрепа. Тук излизат напред мениджърските умения на Миразчиев да осигурява средства за центъра, да се споразумява с общинарите и да поддържа активна международна програма. Мястото отдавна е на картата на съвременното изкуство в България и трудно ще си я представим без него. След толкова години, разбира се, очакванията и претенциите ни към изложбите в Центъра са високи.Този октомври там се откри изложбата „Отражения от бъдещето” (куратор: Емил Миразчиев, съкуратор: Якоб Рачек), част от международния проект Атлантида І (Скрити истории – Нови идентичности. Двадесет години след падането на Берлинската стена). В него по задание „български и международни артисти ще се фокусират върху бъдещето на демокрацията в Европа и най-вече върху заплахите и предизвикателствата, които се изправят пред нея – нови конструкции, рискове за сигурността, ограниченията на правото на свобода.” В тази колкото конкретна, толкова и обща тема се включват 32 художници – впечатляваща цифра и количество работи от различни години: от видеото на Красимир Терзиев „Библиотечна параноя” от далечната 1997 г. (показано по много добър начин тук) до съвсем нови или непоказвани работи на Орлин Неделчев, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Дойчин Русев, Емил Миразчиев и др. Някои работи са доста интересни, други са представени добре, трети обаче или са слаби, или прекалено познати, или просто „попълват бройката” без очевидна нужда да участват точно в тази изложба. Това усещане не отменя убеждението, че в изложбата има какво да се види, но не премахва и усещането за известна небрежност в подготовката на част от проектите в Баня Старинна.