Национален музеен комплекс
Д-р Мария Василева
Изграждането на нов музеен комплекс е сериозно начинание, което има
смисъл само ако поднесе на публиката коренно различна визия и съвременна гледна
точка към историческото наследство. Механичното преместване на колекции в нови
пространства или случайното съжителство на вече съществуващи и познати
експозиции на едно място не е достатъчно основание за огромното усилие. А и би
било непростима пропусната възможност.
Същността на проекта – така както е започнат и както се развива досега – е
в създаването на нова музейна институция. Като такава тя не може да съществува,
ако експозициите и екипите са разделени. Предизвикателството е в обединяването
и в опита за съпоставка на националното и чуждестранното наследство. За това
определено възможности има.
Цялата идея за колекцията трябва да бъде изградена на принцип, който е
много по-динамичен от чисто хронологичния. Опитът да се покаже историческото
развитие е важен (особено в частта с българското изкуство), но жанрови,
тематични, стилови и други акценти ще подскажат намерението за съпоставки и
паралели, дори в частите, в които това е изглежда
трудно. Историята на българското изкуство може да се проследи линеарно, но тази
„линия“ трябва да бъде „накъсана“ от акценти, които смислово да препращат към
други подобни зони в чуждестранната колекция. Двете сбирки са много различни и
поради това бъдещата експозиция ще има динамичен характер. От една страна,
отделните части ще запазят своята самостоятелност. От друга, ще се свързват
една с друга в точките, в които това е възможно.
Въпрос на добро проучване, познаване на колекциите и професионална
кураторска работа е намирането на онези полета, в които двете досега
съществуващи поотделно колекции ще се пресекат и по този начин ще се
остойностят взаимно. Такива възможности дава например периода на българския
модернизъм. В българското изкуствознание вече има сериозни изследвания върху
паралелите между българското и европейското изкуство в областта на сецесиона / ар нуво; на неокласицизма.
Големи възможности предоставя едно бъдещо изследване на подобни влияния в
импресионизма и посимпресионизма; в новата предметност. Експозицията може да
стане изключително интересна и жива, като тези отношения се проследят не само в
живописта и скулптурата, но и в графиката, илюстрацията, рисунката и приложните
изкуства. Фондовете дават възможност за това.
Изключително интересно ще бъде включването в едно смислово и
експозиционно пространство на българското и чуждестранното изкуство от 70-те и
80-те години на 20. век, за което има достатъчно качествени произведения в
двете колекции. Този принцип на работа ще определи и перспективата на развитие
на вече общата колекция, която оттук нататък би трябвало да се обогатява с
оглед на включването на българското съвременно изкуство в контекста на
световното.
Подобен подход предоставя на практика неограничени възможности.
Генералната ходова линия на експозицията може да бъде акцентирана от
разнообразни смислови и естетически „зони“, посветени например на отделни
жанрове, теми, сюжети и др. (първите жени-художнички, натюрмортът, прозорецът в
изкуството, ролята на фотографията, автопортрет, детски портрет и т.н., и
т.н.). За развитието на подобни „зони“ дори не е необходимо творбите да са от
един период. Би било интересно например да си изследва развитието на академизма
и реализма в различно време и географска ситуация, както и през различни
изразни средства. Скулптурната градина, която определено се мисли като
„сърцето“ на музейния комплекс, може да подскаже общия подход като събере в
едно пространство работи от разни исторически периоди и места по света. Всичко
това, разбира се, е въпрос на анализ, вглеждане в колекциите и намиране на
най-смислените и ефектни решения, които да дадат възможност както за естетическо
преживяване, така и за осмисляне на изкуството.
23.10.2012
