Другото око. Лъчезар Бояджиев: Художник в депото

СГХГ, 30 март-16 май 2010

от Мария Василева

Когато поканихме Лъчезар Бояджиев да работи с нашата колекция, знаехме, че той е: високообразован, познава много добре българското изкуство, познава изключително добре световното изкуство и чуждите музейни практики, той е може би най-концептуалният български художник и най-добре артикулираният, познавахме и проекта му Guided Tour и възможността му да прави неочаквани и необичайни връзки между работи и художници.
Още от началото в общуването ни се породи спор. Нашата идея беше художникът Лъчезар Бояджиев да действа като куратор. Той се противопостави с думите, че единствено може да бъде художник в депото. В крайна сметка в това има много повече смисъл. От работата му виждаме, че това не означава да си фриволен или безотговорен, а да се освободиш от клишето, от стереотипите да правиш изложби на исторически, стилов или жанров принцип. Л. Бояджиев открива нови възможности на погледа към колекцията и към историята на българското изкуство. С присъщата си задълбоченост и деликатност повдига различни ъгълчета от завесата, която самите ние пускаме пред себе си. Омесва в едно лични истории и исторически обстоятелства, формални белези и емоционални състояния. Една позната ми написа във Facebook, че изложба й изглежда на снимка доста традиционно. Да, въпросът не е във външната атрактивност и шумните фойерверки, а в деликатно намерените връзки или противодействия. В този смисъл е изпит и за възможностите на публиката да разчете намерените от художника кодове.
В голяма степен и с поканата към Л. Бояджиев и въобще с проекта "Другото око" ние поемаме риск – да получим институционална критика – не само към нашия музей, но и към музеите в България въобще, които поддържат инерцията в мисленето и установените стереотипи в конструкцията на българската история на изкуството. От друга страна, разбира се, възможността да се направи такава изложба идва като резултат на нашата политика да развиваме отношението си към изкуството и да не изграждаме стени между класическото, модерното и съвременното, а да търсим общи допирни точки и възможни паралели.
Работата с Лъчезар Бояджиев толкова ни се услади от гледна точка на превъзпитаване на погледа към собствената ни колекция, че с нетърпение очакваме следващия гост от програма.

За музеите и техните колекции

from MoMA, NYC

Our recent acquisition of the @ symbol has challenged what most people think of as a typical object that a Museum acquires. We thought it best to let you in on our process—how we think about shaping our collection here at MoMA. As you know, museums are defined by their collections. Each collection has a unique point of view that is carefully shaped by its curators, who are always mindful of historical precedents as they look ahead to future developments. When it comes to contemporary design, MoMA’s collection seeks to remain on the cusp of innovation and to support the emerging talents, ideas, and concepts that will become tomorrow’s designed environment.

We choose to emphasize the diversity and ingenuity of contemporary design practice as it spans architecture and product and communication design. We strive to present a broad selection of new products and concepts in our collection to reveal how designers cleverly address the major and minor aspects of our everyday lives, surprising us and guiding us with their bold experimentation. How do MoMA curators select and propose works for the Architecture and Design Collection and frame them within the wider mission of The Museum of Modern Art? There are no hard and fast rules, but there are several criteria that come into play in the discussion.

Form and Meaning. The formal, visual qualities of an object are tied to beauty, an important prerequisite in an art museum, but also an elusive and subjective one. Objects are expected to communicate values that go well beyond their formal and functional presence, starting with the designer’s idea and intention. The best design embodies the designer’s original concept in the finished object in a transparent and powerful way.

Function and Meaning. The appreciation of function has changed dramatically in the last few decades. Some objects are designed to elicit emotions or inspiration, and these intangible purposes are also considered part of their functional makeup.

Innovation. Good designers transform the most momentous scientific and technological revolutions into objects that anybody can use. With this in mind, curators often look for objects that target new issues or address old ones in a new way.

Cultural Impact. MoMA has always privileged objects that, whether mass-marketed or developed experimentally in a designer’s workshop, have the power to influence material culture and touch the greatest number of people. Their impact can either be direct–effective the minute they are purchased and used–or unfold over time through the inspiration they give to other designers.

Process. Curators don’t stop at the object–they also take into account its entire life cycle as a product. This includes the way it is designed and built and the economy of means in its production, distribution, and use; the way it addresses complexity by celebrating simplicity; its impact on society and the environment; and the way it ages and dies.

Necessity. Here is the ultimate litmus test: if this object had never been designed and produced, would the world miss it, even just a bit? As disarming as this question might seem, it really works. Try it at home.

Без коментар / No comment

Откриване на седмицата

Дързост и красота

от Кирил Прашков

“Предиупотребапрочететелистовката” е произнасяната с максимална скорост фраза, набивана в рекламно време, сигурно за да ни предпази от иначе страхотния предлаган продукт. Четенето, по принцип, е полезно занимание – можеш нещо да научиш – за другите, за себе си... Можеш, разбира се, и да прескочиш предупреждението, да се хвърлиш в продукта с главата напред.
Всъщност, при наличие на картинка това се случва често – първо гледаш, мислиш си “става ли”, после четеш или не наоколо. Е, аз си падам по четенето. Да си бях останал само с гледането на изложбата “Дързост и красота” бих прескочил името й, но ми подадоха и ”листовката”. Откъде иначе да ми дойде, че художник, разчитащ ракова клетка, се е концентрирал над красотата, че знакът за радиация е красота в триъгълници? Или че раздирането на тяло, пейзаж, екран е на базата “красиво”... Не бях заподозрял участниците “красивото” да е центърът на разсъжденията им. По-скоро се учудих на готовността за прилепяне към говореща сама за себе си теза.
Красотата, както е добре известно, има във всички времена променливи и още по-лошо – тънки граници. Задържането в тях изисква от художника сложно лавиране, търсене на основа, от която красивото да се превърне по възможност в ракета-носител. Носителят, обаче, нерядко губи ориентация, стоварва се върху основата, изкривява я. И тогава идва въпросът – кое е за избиране? Остава ли красотата като условие за оцеляване на работата като работа? Разбирам, че звуча казуистично, но не мога да се отърва от ужаса да чуя “how beautiful”... Вярно, че има вариант основата да не се наруши. Колега, на който нямам причина да не вярвам, ми разказа как му се наложило да позлати блиндираните врати на мутренски бункер. Положително посетителите там възкликват “красота!” и едновременно се чувстват безопасност.
Около красотата, дори с добавка от дързост, има и друго – куп художници в България бяха нарочени, че работят за “навън”. После с прибежки и припълзяване “навън” се случи по-близо и почти престана да звучи враждебно, почувства се, макар и не колкото съм се надявал, че не сме на друга планета. Тази изложба не прави изключение – може спокойно да се каже, че би се чела и отвъд тукашните ни разбирания. Но другаде, където мотивацията на художника се преценява много по-сериозно, отколкото на вътрешно ниво, дори наименованието “Bold and Beauty” би произвело трудно оборими съмнения. За красотата ще се изискат естетически, социологически, социално-психологически, културни мотиви (и това само според началото на статията в Wikipedia) и при заявление, че “формата винаги предшества смисъла”, че авторите “вярват в традицията, в която са се развили... и в красотата” става страшно. Хайде, красотата настрана, но “дързост” или “bold” прозвучават не по-малко различно в зависимост от контекста. Дали видяното като вкусно клише предшества, подчертава или допълва сбора работи става все едно – влиза се в лошата спирала от обяснения, че блондинката може да е брюнетка, позлатата не винаги фалшива, че зад това или онова покритие е скрито смислено скеле.

Самуил Стоянов "Участвайте в БАЗА 2010. Това е", Ню Йорк 2010

Награда за съвременно изкуство БАЗА 2010

Институтът за съвременно изкуство – София съвместно с: Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа Награди за млади художници обявява Конкурс за *Награда за съвременно изкуство БАЗА*
Ежегодната награда за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателя и директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. Днес наградата съществува в 10 европейски страни и се е превърнала в едно от най-престижните отличия и сериозна професионална атестация. Сред държавите, присъединили се към наградата, са: Чехия, Словакия, Хърватска, Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания. Като резултат от активния обмен на информация между страните е основана международната мрежа за награди за млади художници YVAA (http://www.yvaa.net).
България се включва през 2008 г. Инициативата е на Института за съвременно изкуство-София (http://ica-sofia.org/), който впоследствие е избран да организира провеждането на конкурса.
Носители на наградата БАЗА за 2008 и 2009 са Рада Букова и Самуил Стоянов.
*Целта* на Наградата е да осигури подкрепа за младите художници като им открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация. Наградата създава позитивен контекст за младото съвременно изкуство и благоприятна среда за развитието му.
*Конкурсът* е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Кандидатите трябва да бъдат български граждани или постоянно пребиваващи на територията на страната.
*Наградата* е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през периода октомври 2010 – май 2011 и самостоятелна изложба през 2011 г. в галерията на ИСИ-София.
*Процедура*:
1. авторите (родени не по-рано от 1975 г.) предоставят творческа документация.
2. журито на конкурса, съставено от утвърдени специалисти в областта на съвременното изкуство, обявява своите номинации до 17 април 2010 г. на сайта на ИСИ-София: http://ica-sofia.org/
3. те се представят в изложба през м. юни-юли в Софийска градска художествена галерия.
4. журито определя победителя и го съобщава в деня на откриването на изложбата.
Задължително условие е кандидатите да владеят английски език. С номинираните се провежда събеседване на английски език.
*Портфолиото* трябва да съдържа: Име, адрес, телефон, e-mail Биография (CV) и библиография Снимки/разпечатки на творбите (със заглавия, размери, година) DVD (за видеотворби и пърформанси) Кандидатите могат да предоставят допълнителни материали (каталози, брошури, текстове)
Приложената документация не се връща. Тя остава в архива на Наградата.
*Участниците в конкурсите през 2008 и 2009 г. могат само да допълнят своята документация.*
*Краен срок*: документацията се предава до 4 април 2010 г. в Софийска градска художествена галерия (за наградата БАЗА). СГХГ е партньор на проекта.
*За контакт: Даниела Радева – 02 / 987 21 81

Гледайте видео: Самуил Стоянов "Участвайте в БАЗА 2010. Това е", Ню Йорк 2010