Другото око. Лъчезар Бояджиев: Художник в депото

СГХГ, 30 март-16 май 2010

от Мария Василева

Когато поканихме Лъчезар Бояджиев да работи с нашата колекция, знаехме, че той е: високообразован, познава много добре българското изкуство, познава изключително добре световното изкуство и чуждите музейни практики, той е може би най-концептуалният български художник и най-добре артикулираният, познавахме и проекта му Guided Tour и възможността му да прави неочаквани и необичайни връзки между работи и художници.
Още от началото в общуването ни се породи спор. Нашата идея беше художникът Лъчезар Бояджиев да действа като куратор. Той се противопостави с думите, че единствено може да бъде художник в депото. В крайна сметка в това има много повече смисъл. От работата му виждаме, че това не означава да си фриволен или безотговорен, а да се освободиш от клишето, от стереотипите да правиш изложби на исторически, стилов или жанров принцип. Л. Бояджиев открива нови възможности на погледа към колекцията и към историята на българското изкуство. С присъщата си задълбоченост и деликатност повдига различни ъгълчета от завесата, която самите ние пускаме пред себе си. Омесва в едно лични истории и исторически обстоятелства, формални белези и емоционални състояния. Една позната ми написа във Facebook, че изложба й изглежда на снимка доста традиционно. Да, въпросът не е във външната атрактивност и шумните фойерверки, а в деликатно намерените връзки или противодействия. В този смисъл е изпит и за възможностите на публиката да разчете намерените от художника кодове.
В голяма степен и с поканата към Л. Бояджиев и въобще с проекта "Другото око" ние поемаме риск – да получим институционална критика – не само към нашия музей, но и към музеите в България въобще, които поддържат инерцията в мисленето и установените стереотипи в конструкцията на българската история на изкуството. От друга страна, разбира се, възможността да се направи такава изложба идва като резултат на нашата политика да развиваме отношението си към изкуството и да не изграждаме стени между класическото, модерното и съвременното, а да търсим общи допирни точки и възможни паралели.
Работата с Лъчезар Бояджиев толкова ни се услади от гледна точка на превъзпитаване на погледа към собствената ни колекция, че с нетърпение очакваме следващия гост от програма.