04 май 2011

Венецианското биенале - e-mail разговор между колеги

8 април 2011

Драги колеги,

Нуждая се от вашата помощ. Тук, в България, ние (арт професионалистите) водим голяма битка с Министерството на културата относно нашето участие във Венецианското биенале. След 4 години мълчание забелязахме на уеб-сайта на Венецианското биенале, че България ще участва с трима художници. Без конкурс, без дори официално съобщение. Информацията беше пазена в дълбока тайна до последния момент. След като написахме отворено писмо до министъра, получихме много арогантно обяснение, че голяма компания предложила да спонсорира участието и министерството им позволило да изберат художниците!
Макар да сме свикнали с това невежествено отношение (или може би точно затова), ние се опитваме да съберем информация относно процедурите във вашите страни. Коя институция е отговорна за това, какви са правилата и наредбите.
Ще ви бъда много благодарна, ако ми предоставите такава информация.

Всичко най-добро,
Мария

==========

Литва

8 април 2011

Мила Мария,

В Литва има открита покана от Министерството на културата. Правилата и нормите са на разположение на уебсайта на министерството. Предложението трябва да е направено от арт институция (не от художник или куратор). То се състои от предложени художник (художници), куратор, описание на проекта и бюджет. Министерството на културата кани експерти от полето на съвременното изкуство да изберат един проект. Предложенията се преценяват, като се взимат предвид всички страни: кой проект изглежда най-съвременно в международния контекст, колко известен е художникът, опитът на куратора и арт институцията, колко реалистичен е бюджетът. Но дори тази демократична процедура не може да гарантира високо качество. Тази година Литва праща Darius Miksys и това е пълна глупост (момчето има някакво признание заради добрите си приятели, но това е всичко). И все пак е важно да се следват определени процедури и аз напълно подкрепям вашата кауза. Борбата си заслужава! Успех и ни дръжте информирани – ако можем да помогнем някак.

Лайма Крейвите

==========

Австрия

8 април 2011

Скъпа Мария,
За съжаление, и при нас няма комисия. Министърът решава персонално.
Ситуацията е също много зле!
Всичко най-хубаво,

Георг Шолхамер
Хедвиг Заксенхубер

==========
Словения

8 април 2011

Мила Мария,
В Словения Министерството на културата публикува официално писмо за това какви институции, организации, продуценти... могат да кандидатстват.
Комисия от професионалисти, посочена от министерството, избира победителя.
Успех в усилията ви да се борите с мръсната корупция и невежеството.
Уршка Джурман

=================

Албания

9 април 2011

Здравей мила Мария,

Не мисля, че много може да се направи (от гледна точка на Албания). Като при всяко друго нещо в нашите страни, в които институционалната сфера не е структурирана, няма ясни правила и наредби за това (и за толкова други неща). Единственото ясно нещо е, че Венеция признава само апликации от централни институции (Министерството на културата, Националната галерия или определена комисия, но последните две зависят или се посочват от Министерството). Това означава, че макар да е възможно да регистрираш заявка за независим павилион, в момента, в който Министерството реши да участва, Венеция ще отхвърли независимата заявка и ще приеме тази на министерството.
Ние имаме подобни проблеми с Албанския павилион в последните 3 издания във Венеция (макар и не дотам безсрамни, че спонсориращата компания да се заеме с избора на художниците) – без открита покана, селекция на предложения и т.н. Лично аз бих казал, че Венеция е абсолютно най-голямата витрина на съвременното изкуство в света, и ако има шанс да я използваш добре, защо да не го направиш. Но в края на краищата то си остава „витрина” и дори ако за нашите страни то все още е въпрос на висок престиж, човек не би трябвало да го приема прекалено сериозно.
Надявам се това да ти е помогнало поне малко.
Всичко хубаво,

Еди Мука

===============

Холандия

9 април 2011

Скъпа Мария,

В Холандия има професионална комисия, която избира куратора за Венецианското биенале... а кураторът решава за художника/художниците, които той/тя иска да покани да представят Холандия...
Бюджетът идва от поддържани от холандското правителство фондове, така че той не играе роля при избора на художника/художниците...
Всичко най-хубаво,

Виж в http://www.mondriaanfoundation.nl/en/
Иди на „Dutch pavilion” http://www.venicebiennale.nl/

Иля Рабинович

===============

9 април 2011

Здравей Недко,

Странни събития в България както винаги. Кои са художниците?
В отговор на твоя и на Мария въпрос: кураторът на холандския павилион се избира от Фондация Мондриан. Това е финансирана от държавата полунезависима комисия, чиято задача е да отпуска пари за визуалните изкуства, архитектурата и наследството. Директорът на „Мондриан” фактически избира куратора. На куратора се предоставя бюджет от „Мондриан” и той избира художника или художниците в рамките на финансовите лимити. Кураторът може да донесе и други средства, включително спонсориране, ако той/тя може да намери такива.
Сигурен съм, че „Мондриан” би се намесил, ако кураторът отиде твърде далеч от общоприетото, но техният контрол, а следователно и този на държавата, се упражнява чрез избора на куратор.
Надявам се това да помогне.

С обич,
Чарлс Еше

==============
Естония

10 април 2011

Мила Мария,

В Естония откритият конкурс за Венецианското биенале се организира от Центъра за съвременни изкуства (предишния Сорос Център за съвременни изкуства). Техният борд решава чие предложение – направено обикновено съвместно от художника и куратора, въпреки че понякога кураторът се спира на определен художник по-късно – ще отиде във Венеция. Препратих писмото ти до директора на Центъра, Johannes Saar, вероятно той може да ти каже повече.
Техният уебсайт е: http://www.cca.ee/?lang=en
Имаме феминистко участие тази година, между другото  За първи път, естествено.

С най-добри пожелания,

Кати Кивама


13 април 2011

Драга Мария Василева,

Бях помолен от скъпата си колега Кати Кивама да ви информирам как Венецианският павилион се урежда тук, в Естония. Разбирам също, че има нещо ужасно сбъркано с биеналето в България и че решението е прехвърлено на частния капитал. Това, разбира се, е възмутително; държавата трябва да поеме контрола върху политиката на своето представяне, вместо да дава мандат на някаква частна компания.
Преди няколко години аз вече писах писмо до мой хърватски колега, което обяснява процедурата за Естонския павилион. Тя е все същата, така че, надявам се, нямате нищо против да си спестя известно усилие и да ви изпратя същото описание. Надявам се то да ви помогне във вашата битка.

С топли привети,

Йоханес Саар

Ето и писмото:

От самото начало, от средата на 1990-те, беше организирана открита покана до всички художници и куратори да кандидатстват за стипендия с цел да направят изложба на националния павилион в следващото Венецианско биенале. Например – за павилиона в биеналето от 2009 откритата покана беше през февруари 2008, тоест година и половина преди откриването на Венецианското биенале. Това дава време художниците и кураторът да работят по проектното предложение поне пет месеца преди да го представят някъде в средата на август. Обикновено по този начин се събират 15 до 20 апликации, от които максимум 5 заслужават по-задълбочено обсъждане.

В отворената покана апликантите са информирани какъв е бюджетът, с който разполагат, и кое е пространството, за което подготвят проекта. В случая с Естония пространството е ясно – от 2003 г. е едно и също място в Palazzo Malipiero: апартамент от 6 стаи на първия етаж, което е детайлно представено в уебсайта на нашия офис за всеки, който иска да го види. Това определя размера на финансите – той е еднакъв за всички и удържа предложенията в реалистични граници. Обикновено кандидатите пристигат с твърде специфичен изложбен план за всяка от стаите. Всички предложения са прозразни и се подлагат на дискусия.

С цел да се избере най-доброто, се събира международно жури от мен като директор на арт центъра. Освен това всички членове на борда на арт центъра участват във вземането на решение. Това прави вече 5 души. Освен това финансистите също искат да кажат своята дума, така че има един представител на Естонския културен фонд и един от Министерството на културата. 7 души дотук. Освен това през последните 2 години каним също 2 чуждестранни експерти да седнат на масата и да участват в целия дебат. Това е скъп, но много здравословен аспект в процеса на вземане на решение. Двама специалисти без врагове или приятели в локалната сцена казват своето мнение за нещата и състава, гласуват заедно с останалото жури и си заминават, без да засягат нечие болно място. Работният език е английски, така че материалите трябва да бъдат преведени на английски, но си заслужава за по-добрия резултат. Освен това нашата демократичност и прозрачност от самото начало никога не ни е предпазвало от всякакви упреци или скандални обвинения, но все пак конспиративните теории и параноите трудно намират място при този тип вземане на решение. Просто трябва открито да заявиш мнението си и това е.

Обикновено срещите на журито са през втората половина на август.Така че в началото на септември обикновено вече имаме щастлив победител, качен на пиедестал. И все пак всеки, който познава процеса, знае, че това е моментът, в който започва истинската работа – създаването едновременно на каталог и на изложба. Това описва много ясно позицията на нашия офис в този Венециански „бизнес” – ние сме производствено предприятие. Удържането на проекта в бюджета и на резултата в условията на palazzo Malipiero се дължи изцяло на нас. На ниво съдържание проектите се движат от куратора и художника. Все пак е имало случаи, когато някой от тях идва с някакво глупаво, обидно или наивно изявление, че той/тя иска да бъде публикуван/а международно – ние обаче не го финансираме и отклоняваме това с настоятелни обяснения. Така че, образно казано, този офис действа също и като вежлив инструмент за умствен контрол. Нека да кажем, че в някои случаи е прилагана и цензура.

Както и да е, през цялата есен, зима и пролет – тежка работа по продуцирането; а после целият екип на нашия офис, заедно с двама-трима наети техници, художника и куратора пътуваме на 20 май за Венеция, където започва изграждането. Останалото са подробности, които можете да си представите.

(писмото е от ноември 2008)

=============

Хърватия

10 април 2011

Мила Мария,

Благодаря за въпроса, но ние тук сме в подобна ситуация.
Процедурата е много проста: министърът назначава комисар (или куратор), което обикновено е един и същи човек. Няма конкурс, няма критерии, няма прозрачност... дори определеният бюджет се съставя по неизвестни правила, и това обикновено се случва в най-последния възможен момент.
Тази година мълвата е дори по-лоша, но не знам дали е истина. WHW са определени да курират изложбата тази година, и това се предполага, че ще бъде представено като част от някакъв проект, финансиран от Европейския съюз... което означава, че WHW получават някакви европейски пари, които министерството трябва да напасне в бюджета и по този начин са направили сделката. Не искам да разпространявам фалшиви истории, ако това не е вярно, но то е единственото, което съм чула за това.
Може би единствената разлика между България и Хърватия в този случай е, че тук Венецианското биенале не е било поставяно под въпрос – винаги сме участвали, но това се дължи на над хиляда години културни връзки с Венеция. В края на краищата, Riva degli Schiavoni във Венеция се нарича така заради Schiavoni-те (което сме ние, славяните), а в този случай се превежда като „хърватски слуги”...
Така че ако има място за разговор по тази процедура, брой ме в него 
Прегръщам те и успех на теб и твоите колеги,

Янка Вукмир

===============

Великобритания

11 април 2011

Драги Джонатан,
Знам колко си зает, но, моля те, прочети писмото на Мария Василева (тя го изпраща до арт професионалисти в страните на Европейския съюз), и, ако е възможно, пиши ни някалко думи за процедурата за национално участие на вашата страна във Венецианското биенале.
Поздрави,
Недко


Здравейте всички,

За Обединеното кралство Британският съвет решава кой ще е художникът и курира изложбата с помощта на консултативен комитет.

Всичко хубаво,

Джонатан Уоткинс
===================

Сърбия

11 април 2011

Мила Мария,

Това, което става в България, очевидно е бъдещето за всички нас... Държавата просто постепенно ще прехвърли полето на културата на частни компании (това тук се нарича „партньорство с бизнес сектора”...).
За момента единствената пречка е, че компаниите не се интересуват... 
Както и да е, ситуацията тук се подобри през последните 6 години, тъй като преди това процедурата не беше много прозрачна и практически това беше решение на министъра. Но през последните години това се промени. Така че имаме публичен конкурс (една година той беше направен като открито състезание, а следващия път чрез покана, което сякаш е по-добре) и решението се взима от жури, свикано от министерството по определен правилник (Музеят за съвременно изкуство има един представител, а също – мисля – и Художествената академия, включен е и художник, който е участвал преди, също представител на местната AICA, и т.н.). Бюджетът основно се осигурява от министерството (който, разбира се, е недостатъчен). Конкурсът е както за проекти на индивидуални художници, така и за кураторски проекти.
Тази промяна в процедурата доведе до добри резултати в сравнение с шизофреничната ситуация преди, така че някои добри художници се представиха там напоследък – като Skart, Katarina Zdjelar, Zoran Todorovic и тази година Rasa Todosijevic.
Грижи се за себе си и до скоро в София!

Бранислав Димитриевич

=============

Швейцария

12 април 2011

Скъпа Мария,

Недко ми препрати твоя мейл. Скандален е начинът, по който художниците, представящи България на Венецианското биенале, са били избрани. Ето информация за процедурата в Швейцария – надявам се това да помогне:
В Швейцария решението кой ще представя страната на Венецианското биенале се взима от федерален комитет, който се състои от 8 арт професионалисти и 1 президент. Всички членове са или художници, или историци на изкуството и независими професионалисти в областта на съвременното изкуство. Така че комерсиален спонсор не може да се намесва или дори да се доближи до селекцията на художниците. Това е абсолютно невъзможно. Федералният комитет номинира художниците, обявява официално селекцията с press release и проследява включително инсталирането на изложбата в павилиона.
Ако имаш въпроси или се нуждаеш от повече информация, моля те, пиши ми.
С най-добри пожелания,

Мириям Варадинис
Куратор, Кунстхаус Цюрих

===========

Турция

12 април 2011

Скъпа Мария,

Съжалявам, че се забавих с отговора, но всеки момент трябва да замина за 10 дни (семейна ваканция в Щатите) и имам да уреждам хиляди неща преди заминаването, така че не успях да ти пиша по-рано.
Сега на въпроса: в началото – за около 6-7 издания – Берал Мадра курираше Турския павилион и никой все още не знае защо тя беше единственият авторитет за него, но тя работеше наистина здраво за намирането на пари и средства в продължение на толкова дълго време. После, след нейната изложба с Хюсеин Чалаян, Васиф пое контрола като куратор на павилиона и работеше с IKSV като организатор (и до този момент нямам идея за процедурата, която са следвали при избирането на художниците и кураторите).
Изложбата на Хюсеин Чалаян с Берал и тази на Хюсеин Алптекин с Васиф бяха спонсорирани от Garanti Bank (която е банката, поддържаща институцията на Васиф и той е съветник по техните арт активности). При моето връщане през 2008 IKSV (Истанбулската фондация за култура и изкуство, която организира също и Истанбулското биенале) работеше с консултативен борд (Васиф и Берал бяха в него). Бяха поканени 4 куратори да предложат проект в рамките на месец, направихме го, после те ни интервюираха и накрая аз бях избрана. За нещастие, Garanti Bank изненадващо оттегли спонсорството си, така че аз нямах въобще бюджет, IKSV се опита да отпусне пари за павилиона от други източници. Министерството на външните работи плати само наема в Arsenale. (Да не говорим, че ние продуцирахме 2 произведения, изградихме самостоятелен павилион и публикувахме 3+1 книги без бюджет – беше пълна лудост!)
Тази година смениха консултативния борд, така че поканиха и мен в консултативния борд (но в него вече не са Васиф и Берал, но имаме нови членове). Този път избрахме един куратор (Фулиа Ердемчи), без да искаме предложение и съответно без да искаме да ни представи проект заедно с художник/художници. Тя реши да работи с Айше Еркмен, предложи проекта й на борда и ние казахме, че заставаме зад него 
Така че, както виждаш, ние все още нямаме установена процедура и продължаваме да търсим и опитваме. Добрата новина е, че сега компания FIAT е спонсорът, така че тази година поне имат пари 
Не съм сигурна дали тази шизофренична информация ще ти е полезна.
Моля те, грижи се за теб и предай поздравите ми на всички в София.

С топли чувства,
Башак Сенова

PS Не е имало отворена покана. Консултативният борд решава за имената (същата система като при Истанбулското биенале).
Всичко хубаво,
В.

==============

Испания
14 април 2011
Драги Недко,
В Испания министърът на културата определя куратор, който да избере художник или група художници да представят Испания в павилиона.
Това дали ще помогне?
Всичко най-хубаво,
Жозе Алой
===========

Унгария

19 април 2011

Мила Мария,

Аз бях национален комисар за пет години на Унгарския павилион. Тук ние имаме доста коректна процедура през последните 10 години как да избираме художниците. Министерството на културата дава парите, подкрепата е около 150 хиляди евро за всяко биенале. Селекцията е доста демократична: комисарят отправя открита покана към кураторите да напишат концепция с предложение за художниците и проект, и когато апликациите пристигнат, той/тя кани жури. В него участва представител на министерството на куртурата, но това е нормално. Журито прави своя избор и така проектът стартира. Поканата се отправя през август, септември, журито е през октомври, ноември, обявяването на резултата е също тогава, а после договорът от министерството за парите идва бавно. Това е единственият труден момент, защото бюджетът е винаги от следващата година – когато програмата е направена, и затова официалните решения и трансферът понякога идват през април или май. Организационният офис е в Мушарнок, най-големият изложбен комплекс в страната, а националният комисар – забравих да ти кажа – е директорът на тази институция. Има договор между Мушарнок и Куратора, а също между Мушарнок и художника. Произведенията принадлежат на художника, всички получават хонорари и винаги има каталог. Това е накратко ситуацията при нас. Кажи ми, ако имаш други въпроси или ако мога да помогна с нещо.

Твой

Золт Петрани

===========
Превод от английски: Диана Попова