„Колекция Мусиз” в Българския културен институт в Хамбург

11 октомври – 1 ноември 2009

от Мария Василева

На 10-ти октомври т.г от името на Българския културен институт в Хамбург, Германия беше разпространено съобщение за представянето на „Колекция Мусиз” в залите му. В него се казваше, че за първи път ще бъдат показани работи от колекцията на Музея за съвременно изкуство в София (МУСИЗ). Припомняше се акцията за откриването на Музея на гара „Подуяне” през 2005 г. с разяснението, че въпреки липсата на сграда институцията събира колекция. След това се изброяваха имена на световноизвестни художници, попаднали в колекцията като Фиона Банър, Кати Барат, Сю де Беер, Джими Дърам,VALIE EXPORT, Мартин Кипенбергер, Гюнтер Рески, Анри Сала. Посочваше се уеб-сайт (http://bic-hamburg.de), телефони и e-mail за връзка, както и работно време.
Това съобщение мина в общия информационен поток и остана незабелязано от пресата. Единствено сайтовете „Културни новини” и „Svejo.net” публикуваха информацията във вида, в която я бяха получили. Не направиха впечатление нито бомбастичните имена на художниците, нито това, че един български музей притежава такава съвременна колекция. Не предизвика съмнение и споменаването на МУСИЗ – проект на художника Иван Мудов, с който той преди 4 години накара интелектуалци, журналисти и политици да пристигнат на гара Подуяне в очакване на откриването на Музей за съвременно изкуство. Никой не се усъмни и в съществуването на Български културен институт в Хамбург...
В съобщението има поне две очевидни (или лесно установими) неистини. Калекция МСИЗ не съществува. Български културен институт в Хамбург още по-малко. Но очаквания от автора скандал не се случи. Защо? Ето някои възможни отговори. Пресата спи, уморена от „скандала” с Давид Черни или чакаща пред родилния дом, за да съобщи сантиметрите на отрочето на Бербатов. Пресата не се интересува от съвременно изкуство или от изкуство и култура въобще. Не се интересува от българските културни центрове в чужбина и отдавна е загубила интерес към дейността на културното министерство. Връзката между културната общност и медиите отсъства и т.н., и т.н.
Какво представлява акцията на Иван Мудов този път и накъде е насочена? Всъщност художникът е поканен да направи арт-проект. Предоставена му е сграда – бивше казино в Хамбург, което Мудов решава да превърне в Български културен център – различен, но и подобен на всички свои събратя по света. Различен с това, че ще показва съвременно изкуство от най-висока класа (за целта местният колекционер Falckenberg му предоставя сбирката си). Подобен – защото всъщност никога няма да е отворен и ще може да се гледа само отвън – така както българските културни центрове в чужбина, макар и работещи, събуждат само съжаление с демодираната си, неадекватна дейност, която при отворени врати реално оставя публиката далеч навън.
Проектът на Иван Мудов е поредната сериозна закачка с държавната политика в областта на културата. В страна, където говоренето за съвременно изкуство, за негов музей, за Венецианско биенале е само част от „бон тона”, но на практика няма истинско разбиране и грижа. И извън страната, където от години културните центрове влачат жалко съществуване и са прашасали, позорно срамни за всички, които имат отношение към съвременните културни процеси. След липсата на реакция от страна на местната преса, идеята на Иван Мудов се сдобива с още един непредвиден елемент – фокус върху медиите, които също са на автопилот и са загубили чувствителност към елегантната провокация. Случаят „Давид Черни” е една пропусната възможност за сериозен разговор. Сега все още има шанс...