Откриване на седмицата
23 март 2010
18 март 2010
Дързост и красота
от Кирил Прашков
“Предиупотребапрочететелистовката” е произнасяната с максимална скорост фраза, набивана в рекламно време, сигурно за да ни предпази от иначе страхотния предлаган продукт. Четенето, по принцип, е полезно занимание – можеш нещо да научиш – за другите, за себе си... Можеш, разбира се, и да прескочиш предупреждението, да се хвърлиш в продукта с главата напред.
Всъщност, при наличие на картинка това се случва често – първо гледаш, мислиш си “става ли”, после четеш или не наоколо. Е, аз си падам по четенето. Да си бях останал само с гледането на изложбата “Дързост и красота” бих прескочил името й, но ми подадоха и ”листовката”. Откъде иначе да ми дойде, че художник, разчитащ ракова клетка, се е концентрирал над красотата, че знакът за радиация е красота в триъгълници? Или че раздирането на тяло, пейзаж, екран е на базата “красиво”... Не бях заподозрял участниците “красивото” да е центърът на разсъжденията им. По-скоро се учудих на готовността за прилепяне към говореща сама за себе си теза.
Красотата, както е добре известно, има във всички времена променливи и още по-лошо – тънки граници. Задържането в тях изисква от художника сложно лавиране, търсене на основа, от която красивото да се превърне по възможност в ракета-носител. Носителят, обаче, нерядко губи ориентация, стоварва се върху основата, изкривява я. И тогава идва въпросът – кое е за избиране? Остава ли красотата като условие за оцеляване на работата като работа? Разбирам, че звуча казуистично, но не мога да се отърва от ужаса да чуя “how beautiful”... Вярно, че има вариант основата да не се наруши. Колега, на който нямам причина да не вярвам, ми разказа как му се наложило да позлати блиндираните врати на мутренски бункер. Положително посетителите там възкликват “красота!” и едновременно се чувстват безопасност.
Около красотата, дори с добавка от дързост, има и друго – куп художници в България бяха нарочени, че работят за “навън”. После с прибежки и припълзяване “навън” се случи по-близо и почти престана да звучи враждебно, почувства се, макар и не колкото съм се надявал, че не сме на друга планета. Тази изложба не прави изключение – може спокойно да се каже, че би се чела и отвъд тукашните ни разбирания. Но другаде, където мотивацията на художника се преценява много по-сериозно, отколкото на вътрешно ниво, дори наименованието “Bold and Beauty” би произвело трудно оборими съмнения. За красотата ще се изискат естетически, социологически, социално-психологически, културни мотиви (и това само според началото на статията в Wikipedia) и при заявление, че “формата винаги предшества смисъла”, че авторите “вярват в традицията, в която са се развили... и в красотата” става страшно. Хайде, красотата настрана, но “дързост” или “bold” прозвучават не по-малко различно в зависимост от контекста. Дали видяното като вкусно клише предшества, подчертава или допълва сбора работи става все едно – влиза се в лошата спирала от обяснения, че блондинката може да е брюнетка, позлатата не винаги фалшива, че зад това или онова покритие е скрито смислено скеле.
11 март 2010
Награда за съвременно изкуство БАЗА 2010
Институтът за съвременно изкуство – София съвместно с: Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа Награди за млади художници обявява Конкурс за *Награда за съвременно изкуство БАЗА*
Ежегодната награда за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателя и директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. Днес наградата съществува в 10 европейски страни и се е превърнала в едно от най-престижните отличия и сериозна професионална атестация. Сред държавите, присъединили се към наградата, са: Чехия, Словакия, Хърватска, Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания. Като резултат от активния обмен на информация между страните е основана международната мрежа за награди за млади художници YVAA (http://www.yvaa.net).
България се включва през 2008 г. Инициативата е на Института за съвременно изкуство-София (http://ica-sofia.org/), който впоследствие е избран да организира провеждането на конкурса.
Носители на наградата БАЗА за 2008 и 2009 са Рада Букова и Самуил Стоянов.
*Целта* на Наградата е да осигури подкрепа за младите художници като им открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация. Наградата създава позитивен контекст за младото съвременно изкуство и благоприятна среда за развитието му.
*Конкурсът* е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Кандидатите трябва да бъдат български граждани или постоянно пребиваващи на територията на страната.
*Наградата* е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през периода октомври 2010 – май 2011 и самостоятелна изложба през 2011 г. в галерията на ИСИ-София.
*Процедура*:
1. авторите (родени не по-рано от 1975 г.) предоставят творческа документация.
2. журито на конкурса, съставено от утвърдени специалисти в областта на съвременното изкуство, обявява своите номинации до 17 април 2010 г. на сайта на ИСИ-София: http://ica-sofia.org/
3. те се представят в изложба през м. юни-юли в Софийска градска художествена галерия.
4. журито определя победителя и го съобщава в деня на откриването на изложбата.
Задължително условие е кандидатите да владеят английски език. С номинираните се провежда събеседване на английски език.
*Портфолиото* трябва да съдържа: Име, адрес, телефон, e-mail Биография (CV) и библиография Снимки/разпечатки на творбите (със заглавия, размери, година) DVD (за видеотворби и пърформанси) Кандидатите могат да предоставят допълнителни материали (каталози, брошури, текстове)
Приложената документация не се връща. Тя остава в архива на Наградата.
*Участниците в конкурсите през 2008 и 2009 г. могат само да допълнят своята документация.*
*Краен срок*: документацията се предава до 4 април 2010 г. в Софийска градска художествена галерия (за наградата БАЗА). СГХГ е партньор на проекта.
*За контакт: Даниела Радева – 02 / 987 21 81
Гледайте видео: Самуил Стоянов "Участвайте в БАЗА 2010. Това е", Ню Йорк 2010
19 февруари 2010
Трябват ли ни музеи и галерии?
Някои коментари по повод на "Концепция за водещи музеи в София" на Министерството на културата, Abitare talks, 19.02.2010, НХГ
Проф. Тодор Кръстев: “Не споделяме крайностите на Министерството на културата за окрупняване на музеите”.
Според арх. Павел Попов местенето и пренареждането на музеите в София е „отвратителен маниер на държавна политика”.
Според арх. Станислав Константинов идеята Централната софийска баня да бъде едновременно Музей за история на София и в същото време спа център е абсолютно безумие. Тази уникална сграда не може да бъде преправяна и ако има две части ще загуби облика си. Няма достатъчно минерална вода за спа центъра, няма паркинг, няма удобни комуникации. В същото време ако цялата сграда се превърне в музей, това би могло да бъде уникално, не само за София, но и за Европа.
Доц. Александър Кьосев от Софийския университет и Института за съвременно изкуство се намеси със съществена забележка за нееднородността на понятието „културно наследство”, което днес различно се формулира от различни групи на населението, от различните възрастови групи и отношения към миналото. Според него границите на културното наследство не са ясни и постоянно се „предоговарят”, а сегашната музейна концепция е държавническа и недемократична.
Доц. Ирина Генова обърна внимание върху възможностите на публично-частното партньорство при изграждане на музейните колекции.
Яра Бубнова от Института за съвременно изкуство зададе резонния въпрос: „През цялото време говорим за архитектурната страна на музеите, а задаваме ли си въпроса какво ще има в тези музеи и каква е стратегията за превръщането на изкуството в „културна ценност и елемент от наследството?” Тя смята концепцията за алиби на липсващата културна политика в страната, в това число и по отношение на публичните музеи.
Арх. Илиан Николов подчерта, че опитът му като автор на награден преди години проект за преустройство на Софийската градска художествена галерия показва, че много хора се въвличат в едни скъпоструващи упражнения, които нямат продължение.
Проф. Тодор Кръстев: “Не споделяме крайностите на Министерството на културата за окрупняване на музеите”.
Според арх. Павел Попов местенето и пренареждането на музеите в София е „отвратителен маниер на държавна политика”.
Според арх. Станислав Константинов идеята Централната софийска баня да бъде едновременно Музей за история на София и в същото време спа център е абсолютно безумие. Тази уникална сграда не може да бъде преправяна и ако има две части ще загуби облика си. Няма достатъчно минерална вода за спа центъра, няма паркинг, няма удобни комуникации. В същото време ако цялата сграда се превърне в музей, това би могло да бъде уникално, не само за София, но и за Европа.
Доц. Александър Кьосев от Софийския университет и Института за съвременно изкуство се намеси със съществена забележка за нееднородността на понятието „културно наследство”, което днес различно се формулира от различни групи на населението, от различните възрастови групи и отношения към миналото. Според него границите на културното наследство не са ясни и постоянно се „предоговарят”, а сегашната музейна концепция е държавническа и недемократична.
Доц. Ирина Генова обърна внимание върху възможностите на публично-частното партньорство при изграждане на музейните колекции.
Яра Бубнова от Института за съвременно изкуство зададе резонния въпрос: „През цялото време говорим за архитектурната страна на музеите, а задаваме ли си въпроса какво ще има в тези музеи и каква е стратегията за превръщането на изкуството в „културна ценност и елемент от наследството?” Тя смята концепцията за алиби на липсващата културна политика в страната, в това число и по отношение на публичните музеи.
Арх. Илиан Николов подчерта, че опитът му като автор на награден преди години проект за преустройство на Софийската градска художествена галерия показва, че много хора се въвличат в едни скъпоструващи упражнения, които нямат продължение.
15 февруари 2010
Нищо лично. Текстове 2009-2010
„Нищо лично” закри анонимния блог, романтично-хипарски ни пожела “Peace” и ни лиши от много теми за разговор. Заедно с това в небитието изчезнаха и самите текстове. Лъчезар Бояджиев ги е запазил и тъй като няма как да поискаме разрешение, а ги харесваме, си позволяваме да ги публикуваме тук: http://issuu.com/mariaart/docs/nishtolichno2009
12 февруари 2010
Класации
В днешния брой на в. Култура е публикувана класацията на изложбите и галериите за 2009 г.
(http://www.kultura.bg/bg/article/view/16583). Тъй като там не намери място отговорът на "Нищо лично" към отправената към него/нея покана да участва в анкетата, ние го поместваме тук (след като предвидливо сме го запазили преди блогът да се самозакрие на 28 януари т.г.). Публикуваме и коментар на Диана Попова по повод писанието на анонимния автор/ка, което така и не достигна адресата. Както и текста на електронното писмо, с което Мария Василева отклони любезната покана на редакцията на в. Култура да участва в тазгодишната класация.
- - - - - - - - - - - - - -
НИЩО ЛИЧНО, 23 януари 2010, събота, Re: Арт анкета 2009 на в. Култура
Изложби, кураторски проекти, художници, произведения, събития... художествена действителност. Всяка година вестник Култура оправя сметките и тегли чертата, с което определя за вечни времена, кое влиза в историята и кое остава извън. Каквото е останало на хартия, значи се е случило. Също като Библията, дори да няма кой знае какъв авторитет, вестникът е един и неговата дума не подлежи на коментар. Вероятно никой не смята, че написаното там е стопроцентовата истина, но и никой не се наема да го оспорва. Нямах намерение и аз да го правя, докато от редакцията не ме поканиха с официално писмо, да участвам в анкетата за 2009. Не знам защо са решили, че ще се изкуша от благини като коректор, редактор и ограничен брой знаци. Няма начин да публикувам в Култура, защото имам собствени въпроси, но мога да коментирам самата анкета.
Времената се променят, изложбите се променят, писането за изложби също, но класацията на Култура се прави все по същия начин, както е било преди сто години. Всеки път канят няколко активни изкуствоведи да класират изложбите по важност и евентуално малко променят въпросите, за да паснат на актуалните събития. Дори любезно предоставят „сравнително пълен списък на изложбите през годината за подсещане”. След това няма изводи и заключения, нито някакви анаизи.
Редакцията се отказва от позицията на авторитет, или си измива ръцете като оставя крайния резулат с отворен финал – обективната картина трябва да се оформи от само себе си и на базата на колективното (не)разбирателство. „На въпросите трябва да се отговаря конкретно, за да има единство в крайния вариант на анкетата!” – така пише в писмото от вестника. А неговото влияние се заключва в избора на хората, които да си кажат мнението – винаги специалисти от бранша. И тук всичко се обърква, най-вече заради ненормалните изменения в множествената професия „изкуствовед” в България. С малко изключения, тези хора вършат едновременно работата на куратори, критици, теоретици, пиари и т.н. В идеалния случай това трябва да е Лара Крофт, в най-лошия – човек с професионална шизофрения. Стига се до там, да трябва да коментират собствената си работа, да се раздвояват, да се чудят как да не се самопохвалят, или от къде да търсят някой нещо да им напише. И тъй като са се изпокарали „до смърт”, дори да видят, че чуждата изложба е станала по-добре от собствената, здраво стискат зъби.
Обаче нали уж всичко е за доброто на изкуството. Преди да попаднат в класацията на Култура, художници и произведения трябва да са попаднали под вниманието на куратори и галерии. Това се случва, ако са демонстрирали качествена продуктивност, но също така и приемливо професионално поведение. Нека не си затваряме очите за това, каква е била съдбата на някои добри работи, които не са били пласирани достатъчно гъвкаво от своите автори или ако авторите не са се държали „както трябва”. Дори да са гениални (напълно възможно), никога няма да стигнат до никаква класация, нито дори да бъдат просто „отразени”. Ако все пак са стигнали до изложба, единственият вестник, който има привилегията да отсява събитията, дори това не прави. Там могат да се прочетат малки текстове за много големи изложби, както и цели страници за съвсем незначителни събития. На пръв поглед има много демократична критическа политика, отделя се място дори за разпродажби на графики, а някои изложби, места или събития (много по-коментирани и посетени), може лесно да се забият в някой ъгъл. Дори да изглежда, че в Култура всичко минава, ясно се чете присъствието на един силен монопол с определени пристрастия. По този начин не може да се възбуди градивен дебат и не е ясно защо продължава да тече акцията с класация, която излиза един път в годината.
Все пак благодаря на Култура, че ми позволиха да говоря. Прилагам въпросите, които ми изпратиха, но със съвсем не „конкретни” отговори.
1. Кои, според Вас, са най-силните изложби на 2009 за София и страната и защо? (желателно е да се класират по важност, могат да се подредят по категории – общи и самостоятелни). Трябва да се изброят най-много 5-10 изложби.
Преди време отговорих на този въпрос, без никой да ме е питал, и продължавам да съм на същото мнение.
Обаче защо само София и страната? Нас художниците от страната ли ни интересуват или „страната”?
2. Кои, според Вас, са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
Златна малинка! Май за първи път задават такъв въпрос? Изглежда, че вестникът не се финансира от Министерството на културата.
Блогърите също изтърпяха доста негативни реакции.
3. Бихте ли отличил/а някоя галерия за изложбената й политика и защо?
Мисля, че само ИСИ има ясна политика. Защо? – колко знака ми отпускате, за да обясня?
4. Кои, според Вас, са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2009?
Няма дискусия, която да е възникнала през 2009.
ПУБЛИКУВАНО ОТ НИЩО ЛИЧНО В 04:29
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Здравейте Нищо лично,
Пиша ви, защото съм създател на класацията на в. „Култура” преди 17 (все пак не преди 100) години и съм провокирана от отношението ви към нея. Като редактор във вестника тогава я предложих по много причини, но важните са две. Първата бе да си припомняме какво сме сътворили всички ние – художници, куратори, галеристи и критици – през изминалата година. Втората бе, че текущото отразяване на събитията във вестника има ограничени възможности за „отсяване”. Разбира се, че отразяването зависи далеч не само от качествата на дадената изложба или произведение (минава ли ви през ум, че може текстът на критика да е слаб?). От друга страна, как вестникът би могъл да „отсее” събитие, което още не се е случило?
Класацията бе замислена именно като компенсация на тази текуща и като че ли неизбежна несправедливост. Тоест чрез засичането на различни мнения дори пренебрегнати по някаква причина събития могат да заемат подобаващо значимо място. И аз продължавам чинно да участвам в класацията през годините (когато са ме канили, разбира се), защото възприемам сериозно работата си като критик. Не мога да си позволя да кръшкам от професията, само защото тя ми създава неудобства – това би я свело до хоби. А последното нещо, което искам да бъда в собствените си очи, е „неделен критик” – човек, който заема позиция само когато и защото му изнася.
Така че участвам в класацията, приемайки всички нейни и мои ограничения. При това нейните са съвсем скромни в сравнение с моите. Вестникът определя само броя знаци – според това, което физически може да побере на страниците си. Тези знаци, разбира се, винаги са ми недостатъчни да се аргументирам, но, честно казано, това е най-малкият ми проблем. Най-големият е, че не съм видяла всички събития в столицата и страната. Но тук разчитам на колегите в класацията да компенсират моите пропуски.
Професионалната шизофрения, за която пишете, не ми се вижда особено страшна. Давам си сметка, както и вие, че сме малко хора на малка арт сцена, неизбежно вършим много дейности и винаги сме на ръба на някакъв „сблъсък на интереси”. Просто трябва да внимаваме – нищо повече. Например в класацията участвам като критик. И ако съм имала кураторска изложба в съответната година, съм я изключвала от моето класиране – ако е била качествена, тя все ще се появи в някое от другите, ако не – няма да се появи и толкова. Всъщност не тя е важната в случая, а критическата ми позиция, която отстоявам като максимално независима. Което не е просто заявление, а постоянен процес във времето.
Но да се върна към вашия текст и към моите несъгласия с него. Първо, не мисля, че в. „Култура” е виновен за това, че е единствен. Второ, класацията му е по-скоро сборен отчет, отколкото дебат. И трето, не мисля, че „изпокарани до смърт изкуствоведи” могат да проведат „градивен дебат” където и да е, включително във в. „Култура”.
Оставам с най-добри пожелания,
Диана Попова
P.S. Исках да пусна това писмо като коментар към вашия текст, но в същия ден вие закрихте блога си. Надявам се то все пак да достигне до вас. Надявам се също, че ще продължите да пишете критика.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
08.1.2010 г. 15:26
Zdravei, Svetla,
ste se naloji da otkaja - mislia, che taka e korektno, zastoto sam obvarzana s prekaleno mnogo izlojbi i galerii, koito smiatam za dobri.
Vaobste mai tozi tip anketa izjivia vremeto si. Na men ste mi e lubopitno da se popitat hora ot drygi oblasti kakvo sa videli i zapopnili - Angel Angelov, Ivaylo Dichev, Dimitar Kambyrov, Georgi Gospodinov, Javor Gardev, Georgi Tenev...
Inache vsichko e isano i predvaritelno znam koi kakvo ste pohvali ili naplue. Ne mi se ychastva v tova.
Pozdravi,
Maria
(http://www.kultura.bg/bg/article/view/16583). Тъй като там не намери място отговорът на "Нищо лично" към отправената към него/нея покана да участва в анкетата, ние го поместваме тук (след като предвидливо сме го запазили преди блогът да се самозакрие на 28 януари т.г.). Публикуваме и коментар на Диана Попова по повод писанието на анонимния автор/ка, което така и не достигна адресата. Както и текста на електронното писмо, с което Мария Василева отклони любезната покана на редакцията на в. Култура да участва в тазгодишната класация.
- - - - - - - - - - - - - -
НИЩО ЛИЧНО, 23 януари 2010, събота, Re: Арт анкета 2009 на в. Култура
Изложби, кураторски проекти, художници, произведения, събития... художествена действителност. Всяка година вестник Култура оправя сметките и тегли чертата, с което определя за вечни времена, кое влиза в историята и кое остава извън. Каквото е останало на хартия, значи се е случило. Също като Библията, дори да няма кой знае какъв авторитет, вестникът е един и неговата дума не подлежи на коментар. Вероятно никой не смята, че написаното там е стопроцентовата истина, но и никой не се наема да го оспорва. Нямах намерение и аз да го правя, докато от редакцията не ме поканиха с официално писмо, да участвам в анкетата за 2009. Не знам защо са решили, че ще се изкуша от благини като коректор, редактор и ограничен брой знаци. Няма начин да публикувам в Култура, защото имам собствени въпроси, но мога да коментирам самата анкета.
Времената се променят, изложбите се променят, писането за изложби също, но класацията на Култура се прави все по същия начин, както е било преди сто години. Всеки път канят няколко активни изкуствоведи да класират изложбите по важност и евентуално малко променят въпросите, за да паснат на актуалните събития. Дори любезно предоставят „сравнително пълен списък на изложбите през годината за подсещане”. След това няма изводи и заключения, нито някакви анаизи.
Редакцията се отказва от позицията на авторитет, или си измива ръцете като оставя крайния резулат с отворен финал – обективната картина трябва да се оформи от само себе си и на базата на колективното (не)разбирателство. „На въпросите трябва да се отговаря конкретно, за да има единство в крайния вариант на анкетата!” – така пише в писмото от вестника. А неговото влияние се заключва в избора на хората, които да си кажат мнението – винаги специалисти от бранша. И тук всичко се обърква, най-вече заради ненормалните изменения в множествената професия „изкуствовед” в България. С малко изключения, тези хора вършат едновременно работата на куратори, критици, теоретици, пиари и т.н. В идеалния случай това трябва да е Лара Крофт, в най-лошия – човек с професионална шизофрения. Стига се до там, да трябва да коментират собствената си работа, да се раздвояват, да се чудят как да не се самопохвалят, или от къде да търсят някой нещо да им напише. И тъй като са се изпокарали „до смърт”, дори да видят, че чуждата изложба е станала по-добре от собствената, здраво стискат зъби.
Обаче нали уж всичко е за доброто на изкуството. Преди да попаднат в класацията на Култура, художници и произведения трябва да са попаднали под вниманието на куратори и галерии. Това се случва, ако са демонстрирали качествена продуктивност, но също така и приемливо професионално поведение. Нека не си затваряме очите за това, каква е била съдбата на някои добри работи, които не са били пласирани достатъчно гъвкаво от своите автори или ако авторите не са се държали „както трябва”. Дори да са гениални (напълно възможно), никога няма да стигнат до никаква класация, нито дори да бъдат просто „отразени”. Ако все пак са стигнали до изложба, единственият вестник, който има привилегията да отсява събитията, дори това не прави. Там могат да се прочетат малки текстове за много големи изложби, както и цели страници за съвсем незначителни събития. На пръв поглед има много демократична критическа политика, отделя се място дори за разпродажби на графики, а някои изложби, места или събития (много по-коментирани и посетени), може лесно да се забият в някой ъгъл. Дори да изглежда, че в Култура всичко минава, ясно се чете присъствието на един силен монопол с определени пристрастия. По този начин не може да се възбуди градивен дебат и не е ясно защо продължава да тече акцията с класация, която излиза един път в годината.
Все пак благодаря на Култура, че ми позволиха да говоря. Прилагам въпросите, които ми изпратиха, но със съвсем не „конкретни” отговори.
1. Кои, според Вас, са най-силните изложби на 2009 за София и страната и защо? (желателно е да се класират по важност, могат да се подредят по категории – общи и самостоятелни). Трябва да се изброят най-много 5-10 изложби.
Преди време отговорих на този въпрос, без никой да ме е питал, и продължавам да съм на същото мнение.
Обаче защо само София и страната? Нас художниците от страната ли ни интересуват или „страната”?
2. Кои, според Вас, са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
Златна малинка! Май за първи път задават такъв въпрос? Изглежда, че вестникът не се финансира от Министерството на културата.
Блогърите също изтърпяха доста негативни реакции.
3. Бихте ли отличил/а някоя галерия за изложбената й политика и защо?
Мисля, че само ИСИ има ясна политика. Защо? – колко знака ми отпускате, за да обясня?
4. Кои, според Вас, са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2009?
Няма дискусия, която да е възникнала през 2009.
ПУБЛИКУВАНО ОТ НИЩО ЛИЧНО В 04:29
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Здравейте Нищо лично,
Пиша ви, защото съм създател на класацията на в. „Култура” преди 17 (все пак не преди 100) години и съм провокирана от отношението ви към нея. Като редактор във вестника тогава я предложих по много причини, но важните са две. Първата бе да си припомняме какво сме сътворили всички ние – художници, куратори, галеристи и критици – през изминалата година. Втората бе, че текущото отразяване на събитията във вестника има ограничени възможности за „отсяване”. Разбира се, че отразяването зависи далеч не само от качествата на дадената изложба или произведение (минава ли ви през ум, че може текстът на критика да е слаб?). От друга страна, как вестникът би могъл да „отсее” събитие, което още не се е случило?
Класацията бе замислена именно като компенсация на тази текуща и като че ли неизбежна несправедливост. Тоест чрез засичането на различни мнения дори пренебрегнати по някаква причина събития могат да заемат подобаващо значимо място. И аз продължавам чинно да участвам в класацията през годините (когато са ме канили, разбира се), защото възприемам сериозно работата си като критик. Не мога да си позволя да кръшкам от професията, само защото тя ми създава неудобства – това би я свело до хоби. А последното нещо, което искам да бъда в собствените си очи, е „неделен критик” – човек, който заема позиция само когато и защото му изнася.
Така че участвам в класацията, приемайки всички нейни и мои ограничения. При това нейните са съвсем скромни в сравнение с моите. Вестникът определя само броя знаци – според това, което физически може да побере на страниците си. Тези знаци, разбира се, винаги са ми недостатъчни да се аргументирам, но, честно казано, това е най-малкият ми проблем. Най-големият е, че не съм видяла всички събития в столицата и страната. Но тук разчитам на колегите в класацията да компенсират моите пропуски.
Професионалната шизофрения, за която пишете, не ми се вижда особено страшна. Давам си сметка, както и вие, че сме малко хора на малка арт сцена, неизбежно вършим много дейности и винаги сме на ръба на някакъв „сблъсък на интереси”. Просто трябва да внимаваме – нищо повече. Например в класацията участвам като критик. И ако съм имала кураторска изложба в съответната година, съм я изключвала от моето класиране – ако е била качествена, тя все ще се появи в някое от другите, ако не – няма да се появи и толкова. Всъщност не тя е важната в случая, а критическата ми позиция, която отстоявам като максимално независима. Което не е просто заявление, а постоянен процес във времето.
Но да се върна към вашия текст и към моите несъгласия с него. Първо, не мисля, че в. „Култура” е виновен за това, че е единствен. Второ, класацията му е по-скоро сборен отчет, отколкото дебат. И трето, не мисля, че „изпокарани до смърт изкуствоведи” могат да проведат „градивен дебат” където и да е, включително във в. „Култура”.
Оставам с най-добри пожелания,
Диана Попова
P.S. Исках да пусна това писмо като коментар към вашия текст, но в същия ден вие закрихте блога си. Надявам се то все пак да достигне до вас. Надявам се също, че ще продължите да пишете критика.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
08.1.2010 г. 15:26
Zdravei, Svetla,
ste se naloji da otkaja - mislia, che taka e korektno, zastoto sam obvarzana s prekaleno mnogo izlojbi i galerii, koito smiatam za dobri.
Vaobste mai tozi tip anketa izjivia vremeto si. Na men ste mi e lubopitno da se popitat hora ot drygi oblasti kakvo sa videli i zapopnili - Angel Angelov, Ivaylo Dichev, Dimitar Kambyrov, Georgi Gospodinov, Javor Gardev, Georgi Tenev...
Inache vsichko e isano i predvaritelno znam koi kakvo ste pohvali ili naplue. Ne mi se ychastva v tova.
Pozdravi,
Maria
Абонамент за:
Публикации (Atom)