Класации

В днешния брой на в. Култура е публикувана класацията на изложбите и галериите за 2009 г.
(http://www.kultura.bg/bg/article/view/16583). Тъй като там не намери място отговорът на "Нищо лично" към отправената към него/нея покана да участва в анкетата, ние го поместваме тук (след като предвидливо сме го запазили преди блогът да се самозакрие на 28 януари т.г.). Публикуваме и коментар на Диана Попова по повод писанието на анонимния автор/ка, което така и не достигна адресата. Както и текста на електронното писмо, с което Мария Василева отклони любезната покана на редакцията на в. Култура да участва в тазгодишната класация.
- - - - - - - - - - - - - -
НИЩО ЛИЧНО, 23 януари 2010, събота, Re: Арт анкета 2009 на в. Култура

Изложби, кураторски проекти, художници, произведения, събития... художествена действителност. Всяка година вестник Култура оправя сметките и тегли чертата, с което определя за вечни времена, кое влиза в историята и кое остава извън. Каквото е останало на хартия, значи се е случило. Също като Библията, дори да няма кой знае какъв авторитет, вестникът е един и неговата дума не подлежи на коментар. Вероятно никой не смята, че написаното там е стопроцентовата истина, но и никой не се наема да го оспорва. Нямах намерение и аз да го правя, докато от редакцията не ме поканиха с официално писмо, да участвам в анкетата за 2009. Не знам защо са решили, че ще се изкуша от благини като коректор, редактор и ограничен брой знаци. Няма начин да публикувам в Култура, защото имам собствени въпроси, но мога да коментирам самата анкета.
Времената се променят, изложбите се променят, писането за изложби също, но класацията на Култура се прави все по същия начин, както е било преди сто години. Всеки път канят няколко активни изкуствоведи да класират изложбите по важност и евентуално малко променят въпросите, за да паснат на актуалните събития. Дори любезно предоставят „сравнително пълен списък на изложбите през годината за подсещане”. След това няма изводи и заключения, нито някакви анаизи.
Редакцията се отказва от позицията на авторитет, или си измива ръцете като оставя крайния резулат с отворен финал – обективната картина трябва да се оформи от само себе си и на базата на колективното (не)разбирателство. „На въпросите трябва да се отговаря конкретно, за да има единство в крайния вариант на анкетата!” – така пише в писмото от вестника. А неговото влияние се заключва в избора на хората, които да си кажат мнението – винаги специалисти от бранша. И тук всичко се обърква, най-вече заради ненормалните изменения в множествената професия „изкуствовед” в България. С малко изключения, тези хора вършат едновременно работата на куратори, критици, теоретици, пиари и т.н. В идеалния случай това трябва да е Лара Крофт, в най-лошия – човек с професионална шизофрения. Стига се до там, да трябва да коментират собствената си работа, да се раздвояват, да се чудят как да не се самопохвалят, или от къде да търсят някой нещо да им напише. И тъй като са се изпокарали „до смърт”, дори да видят, че чуждата изложба е станала по-добре от собствената, здраво стискат зъби.
Обаче нали уж всичко е за доброто на изкуството. Преди да попаднат в класацията на Култура, художници и произведения трябва да са попаднали под вниманието на куратори и галерии. Това се случва, ако са демонстрирали качествена продуктивност, но също така и приемливо професионално поведение. Нека не си затваряме очите за това, каква е била съдбата на някои добри работи, които не са били пласирани достатъчно гъвкаво от своите автори или ако авторите не са се държали „както трябва”. Дори да са гениални (напълно възможно), никога няма да стигнат до никаква класация, нито дори да бъдат просто „отразени”. Ако все пак са стигнали до изложба, единственият вестник, който има привилегията да отсява събитията, дори това не прави. Там могат да се прочетат малки текстове за много големи изложби, както и цели страници за съвсем незначителни събития. На пръв поглед има много демократична критическа политика, отделя се място дори за разпродажби на графики, а някои изложби, места или събития (много по-коментирани и посетени), може лесно да се забият в някой ъгъл. Дори да изглежда, че в Култура всичко минава, ясно се чете присъствието на един силен монопол с определени пристрастия. По този начин не може да се възбуди градивен дебат и не е ясно защо продължава да тече акцията с класация, която излиза един път в годината.
Все пак благодаря на Култура, че ми позволиха да говоря. Прилагам въпросите, които ми изпратиха, но със съвсем не „конкретни” отговори.

1. Кои, според Вас, са най-силните изложби на 2009 за София и страната и защо? (желателно е да се класират по важност, могат да се подредят по категории – общи и самостоятелни). Трябва да се изброят най-много 5-10 изложби.
Преди време отговорих на този въпрос, без никой да ме е питал, и продължавам да съм на същото мнение.
Обаче защо само София и страната? Нас художниците от страната ли ни интересуват или „страната”?
2. Кои, според Вас, са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
Златна малинка! Май за първи път задават такъв въпрос? Изглежда, че вестникът не се финансира от Министерството на културата.
Блогърите също изтърпяха доста негативни реакции.
3. Бихте ли отличил/а някоя галерия за изложбената й политика и защо?
Мисля, че само ИСИ има ясна политика. Защо? – колко знака ми отпускате, за да обясня?
4. Кои, според Вас, са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2009?
Няма дискусия, която да е възникнала през 2009.

ПУБЛИКУВАНО ОТ НИЩО ЛИЧНО В 04:29
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Здравейте Нищо лично,
Пиша ви, защото съм създател на класацията на в. „Култура” преди 17 (все пак не преди 100) години и съм провокирана от отношението ви към нея. Като редактор във вестника тогава я предложих по много причини, но важните са две. Първата бе да си припомняме какво сме сътворили всички ние – художници, куратори, галеристи и критици – през изминалата година. Втората бе, че текущото отразяване на събитията във вестника има ограничени възможности за „отсяване”. Разбира се, че отразяването зависи далеч не само от качествата на дадената изложба или произведение (минава ли ви през ум, че може текстът на критика да е слаб?). От друга страна, как вестникът би могъл да „отсее” събитие, което още не се е случило?
Класацията бе замислена именно като компенсация на тази текуща и като че ли неизбежна несправедливост. Тоест чрез засичането на различни мнения дори пренебрегнати по някаква причина събития могат да заемат подобаващо значимо място. И аз продължавам чинно да участвам в класацията през годините (когато са ме канили, разбира се), защото възприемам сериозно работата си като критик. Не мога да си позволя да кръшкам от професията, само защото тя ми създава неудобства – това би я свело до хоби. А последното нещо, което искам да бъда в собствените си очи, е „неделен критик” – човек, който заема позиция само когато и защото му изнася.
Така че участвам в класацията, приемайки всички нейни и мои ограничения. При това нейните са съвсем скромни в сравнение с моите. Вестникът определя само броя знаци – според това, което физически може да побере на страниците си. Тези знаци, разбира се, винаги са ми недостатъчни да се аргументирам, но, честно казано, това е най-малкият ми проблем. Най-големият е, че не съм видяла всички събития в столицата и страната. Но тук разчитам на колегите в класацията да компенсират моите пропуски.
Професионалната шизофрения, за която пишете, не ми се вижда особено страшна. Давам си сметка, както и вие, че сме малко хора на малка арт сцена, неизбежно вършим много дейности и винаги сме на ръба на някакъв „сблъсък на интереси”. Просто трябва да внимаваме – нищо повече. Например в класацията участвам като критик. И ако съм имала кураторска изложба в съответната година, съм я изключвала от моето класиране – ако е била качествена, тя все ще се появи в някое от другите, ако не – няма да се появи и толкова. Всъщност не тя е важната в случая, а критическата ми позиция, която отстоявам като максимално независима. Което не е просто заявление, а постоянен процес във времето.
Но да се върна към вашия текст и към моите несъгласия с него. Първо, не мисля, че в. „Култура” е виновен за това, че е единствен. Второ, класацията му е по-скоро сборен отчет, отколкото дебат. И трето, не мисля, че „изпокарани до смърт изкуствоведи” могат да проведат „градивен дебат” където и да е, включително във в. „Култура”.

Оставам с най-добри пожелания,
Диана Попова

P.S. Исках да пусна това писмо като коментар към вашия текст, но в същия ден вие закрихте блога си. Надявам се то все пак да достигне до вас. Надявам се също, че ще продължите да пишете критика.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
08.1.2010 г. 15:26

Zdravei, Svetla,

ste se naloji da otkaja - mislia, che taka e korektno, zastoto sam obvarzana s prekaleno mnogo izlojbi i galerii, koito smiatam za dobri.
Vaobste mai tozi tip anketa izjivia vremeto si. Na men ste mi e lubopitno da se popitat hora ot drygi oblasti kakvo sa videli i zapopnili - Angel Angelov, Ivaylo Dichev, Dimitar Kambyrov, Georgi Gospodinov, Javor Gardev, Georgi Tenev...
Inache vsichko e isano i predvaritelno znam koi kakvo ste pohvali ili naplue. Ne mi se ychastva v tova.

Pozdravi,
Maria