Концепция за водещи музеи в София

Изготвил: Министерство на културата, февруари 2010

http://issuu.com/mariaart/docs/myzei-koncepcia

коментар от Мария Василева

На 5 февруари 2010 г. Министерството на културата представи пред музейни директори своята „Концепция за водещи столични музеи”. Тя е изготвена от екип от архитекти, начело с проф. Тодор Кръстев, със съдействието на представители на министерството. Концепцията е амбициозно и смело начинание за цялостен анализ на музейната ситуация в София – нещо, което не е правено от десетки години и от което несъмнено има нужда. В проекта има плюсове и минуси, добре обосновани предложения и не достатъчно аргументирани идеи. Концепцията изпреварва една генерална стратегия за музейното дело в България (припомнете ми кога е писана последната…), в която да бъдат подчертани приоритетите в настоящия момент и отговорността на държавата. В този стратегически план за действие би трябвало да се запише например, че музеите действат като образователни институции (защото сега те не действат като такива), че развиват фондовете си (защото не го правят от повече от 20 години), че внедряват новите технологии (защото нямат дори компютри) и т.н., и т.н. Отново каруцата е пред коня и разбъркването на музейната карта, обединяването на институции, смесването на колекции се обсъжда без да са изяснени главните цели. Това е съществена липсваща част от ненаписаната културна политика. Нейното наличие ще ни даде увереност, че всички други действия и намерения са в правилната посока на „обслужване” на по-високи идеали.Странно е, че в изготвянето на тази концепция още от самото начало не са включени експерти по музейно дело. Това, че е създадена от архитекти, е очевидно. В нея се говори повече за сгради, архитектура, археология, отколкото се показва познаване на същинския живот на музейните институции в София. Резултат от това е изнесената теза за „раздробена и дублираща се музейна мрежа”. Подобно заключение показва, че отделните музеи и филиали се разглеждат като механични единици без да се държи сметка за конкретното им място в живота на града. Световната тенденция е тъкмо към разслояване, към поддържане на повече музейни единици, които със своя различен характер и мащаб изграждат мрежа и създават възможност за т.нар. „културни маршрути”. Тенденцията към окрупняване на музеите и свеждането им до няколко е обезпокоителна. Говори се за „липса на единство в политиката и управлението на различните музейни обекти”, споменава се, че „във всяка група (държавни, ведомствени и общински музеи – б.м.) се лансират различни идеи за управление и развитие, което внася непоследователност в общата музейна политика.” Прочетете това на обратно (като смисъл) и си направете изводите. Това, че държавата се превръща в единствен елемент в културната политика, личи и от предложението Музеят за история на София и Софийска градска художествена галерия да се обединят и да се ръководят от смесен държавно-културен институт. Едно изречение специално за Градската галерия, спомената само веднъж именно във връзка с това замислено обединение и предложението новият музей да се помещава в сградата на двореца. Дали това не означава, че някой отново иска сградата на „Гурко”1?Относно „Каре 500” – от архитектурна гледна точка предложението звучи разумно и осъществимо. Липсва идеен план как точно ще стане сливането на Националната художествена галерия и на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Дано опаковането на колекциите и ремонтите не започнат преди да има ясна концепция за това.
 Според зам. министъра д-р Тодор Чобанов концепцията няма задължителен характер, макар че текстът завършва с предложение Министерски съвет да я приеме и да възложи на Министерството на културата да пристъпи към конкретни действия към реализацията й. Той спомена и че ще се създадат работни експертни групи, които да развият проекта от тук нататък. Факт е обаче, че дори въпросното „обсъждане” в министерството на културата не се протоколираше, а от средата нататък нямаше и отговорен представител на Министерството. Мненията и забележките на директорите и присъстващите уредници на музеи останаха недоизслушани.
- - -
НА ЗАСЕДАНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ДНЕС БЕ ОДОБРЕНА КОНЦЕПЦИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ЗА ВОДЕЩИ СТОЛИЧНИ МУЗЕИ

(10.02.2010)
На заседание на Министерския съвет днес бе одобрена Концепцията на Министерство на културата за водещи столични музеи, внесена от министъра на културата Вежди Рашидов.
С концепцията се предприемат дългосрочни действия за оформяне на 4 музейни комплекса: „Национален музей на визуалните изкуства”, Национален музеен комплекс „Арсенала”, „Музей на София” и „Музей на тоталитарното изкуство”.
„Национален музей на визуалните изкуства” (т. нар. „Български Лувър”) ще включва Националната галерия за чуждестранно изкуство и комплекса от сгради в карето между бул. „В. Левски” и улиците „Московска”, „19 февруари” и „Оборище” (т. нар. кв. 500).
Национален музеен комплекс „Арсенала” ще включва зоната около Софийския арсенал, където ще бъде бъдещият „Музей на съвременното изкуство”.
„Музеят на София” ще бъде разположен в сградата на сегашната Национална художествена галерия. Експозицията и фондовете на Националната художествена галерия ще бъдат в Националния музей на визуалните изкуства („Българският Лувър”).
„Музей на тоталитарното изкуство” ще бъде разположен в сградата, където се помещаваха студиата на бившата телевизия „7 дни” в жилищен район „Изгрев”, ул. „Лъчезар Станчев” 7.
Концепцията за водещи столични музеи може да се види в раздел „Нормативни документи”, секция „Проекти на нормативни документи” на сайта на Министерство на културата.