End of History or Gender Check

от Мария Василева

Логично е да напиша текст, посветен на изложбата Gender Check. Femininity and Masculinity in Eastern European Art, 13.11.2009-14.02.2010, MUMOK, Виена, в която и аз съм въвлечена. И щеше да бъде така, ако само на няколко метра не се намираше изложбата 1989. End of History or Beginning of the Future? Comments on a Paradigm Shift, 9.10.2009-7.02.2010, Kunsthalle, Виена. Невъзможно е да избегна сравнението, така че това ще бъде текст за двете. Така или иначе те се занимават с проблемите на Източна Европа – първата предимно през пола, а втората главно през политиката.

В Gender Check кураторката Бояна Пейч използва част от предложенията на 24-мата национални изследователи, за да изгради картата на източноевропейските поведенчески роли и норми на мъжа и жената от 50-те години на 20-ти век насам. В 1989. End of History… кураторите Джералд Мат и Катрин Хюдж изследват артистичните рефлексии на колапса на биполярния световен модел без да се ограничават в драмата на Изтока. Тук се откроява и първата разлика – погледът към света като разделено и общо място. Стремежът на Gender Check е да покаже и да докаже принадлежността на едни и до сега смятани за второкласни територии към една световна идея с цялата амбиция и многословност на доказването. Този на 1989. End of History… е да покаже глобализиращия поглед към разделения свят с широтата и самочувствието на световния човек.

Бояна Пейч изпълва залите на Музея Лудвиг с артефакти, които проследяват самоосъзнаването на социалистическия човек като социален човек с пол и идентичност. От апотеозни живописи, изобразяващи трудовия човек и равенството между хората, кураторката проследява процеса на самоосъзнаване на жената в периода на т.нар. „латентен феминизъм”, преосмислянето на „мъжкото” и редките анализи на хомосексуалните отношения, като стига до съвременните коментари на обществото с капиталистическа доминанта. С типична балканска енергия Бояна Пейч гради история.

Джералд Мат и Катрин Хуг трезво и хладнокръвно професионално създават изложба, която носи различни емоции – тя е разтърсваща, смела, смешна, иронична, аналитична, цветна, човешка, драматична, разнообразна. Вълнението, което работите (пък били те и съвременно изкуство…) и съответно изложбите предизвикват, все още смятам за неизгубено качество, от което имаме нужда. А трудно мога да остана безразлична пред инсталацията на Иля и Емилия Кабакови „Големият архив”, пред фотографиите на Борис Михайлов, картините на Комар и Меламид, на Ерик Булатов, на Нео Раух, пред „From the East, bordering on Fiction” на Шантал Акерман, и още и още и още. В тази компания естествено се вписва и Недко Солаков със „Строго секретно”, „Поглед на Запад” и „Silent (But As Rich As Only The Bulgarian Language Can Be) F Words”.