18 март 2010

Дързост и красота


от Кирил Прашков

“Предиупотребапрочететелистовката” е произнасяната с максимална скорост фраза, набивана в рекламно време, сигурно за да ни предпази от иначе страхотния предлаган продукт. Четенето, по принцип, е полезно занимание – можеш нещо да научиш – за другите, за себе си... Можеш, разбира се, и да прескочиш предупреждението, да се хвърлиш в продукта с главата напред.
Всъщност, при наличие на картинка това се случва често – първо гледаш, мислиш си “става ли”, после четеш или не наоколо. Е, аз си падам по четенето. Да си бях останал само с гледането на изложбата “Дързост и красота” бих прескочил името й, но ми подадоха и ”листовката”. Откъде иначе да ми дойде, че художник, разчитащ ракова клетка, се е концентрирал над красотата, че знакът за радиация е красота в триъгълници? Или че раздирането на тяло, пейзаж, екран е на базата “красиво”... Не бях заподозрял участниците “красивото” да е центърът на разсъжденията им. По-скоро се учудих на готовността за прилепяне към говореща сама за себе си теза.
Красотата, както е добре известно, има във всички времена променливи и още по-лошо – тънки граници. Задържането в тях изисква от художника сложно лавиране, търсене на основа, от която красивото да се превърне по възможност в ракета-носител. Носителят, обаче, нерядко губи ориентация, стоварва се върху основата, изкривява я. И тогава идва въпросът – кое е за избиране? Остава ли красотата като условие за оцеляване на работата като работа? Разбирам, че звуча казуистично, но не мога да се отърва от ужаса да чуя “how beautiful”... Вярно, че има вариант основата да не се наруши. Колега, на който нямам причина да не вярвам, ми разказа как му се наложило да позлати блиндираните врати на мутренски бункер. Положително посетителите там възкликват “красота!” и едновременно се чувстват безопасност.
Около красотата, дори с добавка от дързост, има и друго – куп художници в България бяха нарочени, че работят за “навън”. После с прибежки и припълзяване “навън” се случи по-близо и почти престана да звучи враждебно, почувства се, макар и не колкото съм се надявал, че не сме на друга планета. Тази изложба не прави изключение – може спокойно да се каже, че би се чела и отвъд тукашните ни разбирания. Но другаде, където мотивацията на художника се преценява много по-сериозно, отколкото на вътрешно ниво, дори наименованието “Bold and Beauty” би произвело трудно оборими съмнения. За красотата ще се изискат естетически, социологически, социално-психологически, културни мотиви (и това само според началото на статията в Wikipedia) и при заявление, че “формата винаги предшества смисъла”, че авторите “вярват в традицията, в която са се развили... и в красотата” става страшно. Хайде, красотата настрана, но “дързост” или “bold” прозвучават не по-малко различно в зависимост от контекста. Дали видяното като вкусно клише предшества, подчертава или допълва сбора работи става все едно – влиза се в лошата спирала от обяснения, че блондинката може да е брюнетка, позлатата не винаги фалшива, че зад това или онова покритие е скрито смислено скеле.

Няма коментари:

Публикуване на коментар