Венецианското биенале - e-mail разговор между колеги

8 април 2011

Драги колеги,

Нуждая се от вашата помощ. Тук, в България, ние (арт професионалистите) водим голяма битка с Министерството на културата относно нашето участие във Венецианското биенале. След 4 години мълчание забелязахме на уеб-сайта на Венецианското биенале, че България ще участва с трима художници. Без конкурс, без дори официално съобщение. Информацията беше пазена в дълбока тайна до последния момент. След като написахме отворено писмо до министъра, получихме много арогантно обяснение, че голяма компания предложила да спонсорира участието и министерството им позволило да изберат художниците!
Макар да сме свикнали с това невежествено отношение (или може би точно затова), ние се опитваме да съберем информация относно процедурите във вашите страни. Коя институция е отговорна за това, какви са правилата и наредбите.
Ще ви бъда много благодарна, ако ми предоставите такава информация.

Всичко най-добро,
Мария

==========

Литва

8 април 2011

Мила Мария,

В Литва има открита покана от Министерството на културата. Правилата и нормите са на разположение на уебсайта на министерството. Предложението трябва да е направено от арт институция (не от художник или куратор). То се състои от предложени художник (художници), куратор, описание на проекта и бюджет. Министерството на културата кани експерти от полето на съвременното изкуство да изберат един проект. Предложенията се преценяват, като се взимат предвид всички страни: кой проект изглежда най-съвременно в международния контекст, колко известен е художникът, опитът на куратора и арт институцията, колко реалистичен е бюджетът. Но дори тази демократична процедура не може да гарантира високо качество. Тази година Литва праща Darius Miksys и това е пълна глупост (момчето има някакво признание заради добрите си приятели, но това е всичко). И все пак е важно да се следват определени процедури и аз напълно подкрепям вашата кауза. Борбата си заслужава! Успех и ни дръжте информирани – ако можем да помогнем някак.

Лайма Крейвите

==========

Австрия

8 април 2011

Скъпа Мария,
За съжаление, и при нас няма комисия. Министърът решава персонално.
Ситуацията е също много зле!
Всичко най-хубаво,

Георг Шолхамер
Хедвиг Заксенхубер

==========
Словения

8 април 2011

Мила Мария,
В Словения Министерството на културата публикува официално писмо за това какви институции, организации, продуценти... могат да кандидатстват.
Комисия от професионалисти, посочена от министерството, избира победителя.
Успех в усилията ви да се борите с мръсната корупция и невежеството.
Уршка Джурман

=================

Албания

9 април 2011

Здравей мила Мария,

Не мисля, че много може да се направи (от гледна точка на Албания). Като при всяко друго нещо в нашите страни, в които институционалната сфера не е структурирана, няма ясни правила и наредби за това (и за толкова други неща). Единственото ясно нещо е, че Венеция признава само апликации от централни институции (Министерството на културата, Националната галерия или определена комисия, но последните две зависят или се посочват от Министерството). Това означава, че макар да е възможно да регистрираш заявка за независим павилион, в момента, в който Министерството реши да участва, Венеция ще отхвърли независимата заявка и ще приеме тази на министерството.
Ние имаме подобни проблеми с Албанския павилион в последните 3 издания във Венеция (макар и не дотам безсрамни, че спонсориращата компания да се заеме с избора на художниците) – без открита покана, селекция на предложения и т.н. Лично аз бих казал, че Венеция е абсолютно най-голямата витрина на съвременното изкуство в света, и ако има шанс да я използваш добре, защо да не го направиш. Но в края на краищата то си остава „витрина” и дори ако за нашите страни то все още е въпрос на висок престиж, човек не би трябвало да го приема прекалено сериозно.
Надявам се това да ти е помогнало поне малко.
Всичко хубаво,

Еди Мука

===============

Холандия

9 април 2011

Скъпа Мария,

В Холандия има професионална комисия, която избира куратора за Венецианското биенале... а кураторът решава за художника/художниците, които той/тя иска да покани да представят Холандия...
Бюджетът идва от поддържани от холандското правителство фондове, така че той не играе роля при избора на художника/художниците...
Всичко най-хубаво,

Виж в http://www.mondriaanfoundation.nl/en/
Иди на „Dutch pavilion” http://www.venicebiennale.nl/

Иля Рабинович

===============

9 април 2011

Здравей Недко,

Странни събития в България както винаги. Кои са художниците?
В отговор на твоя и на Мария въпрос: кураторът на холандския павилион се избира от Фондация Мондриан. Това е финансирана от държавата полунезависима комисия, чиято задача е да отпуска пари за визуалните изкуства, архитектурата и наследството. Директорът на „Мондриан” фактически избира куратора. На куратора се предоставя бюджет от „Мондриан” и той избира художника или художниците в рамките на финансовите лимити. Кураторът може да донесе и други средства, включително спонсориране, ако той/тя може да намери такива.
Сигурен съм, че „Мондриан” би се намесил, ако кураторът отиде твърде далеч от общоприетото, но техният контрол, а следователно и този на държавата, се упражнява чрез избора на куратор.
Надявам се това да помогне.

С обич,
Чарлс Еше

==============
Естония

10 април 2011

Мила Мария,

В Естония откритият конкурс за Венецианското биенале се организира от Центъра за съвременни изкуства (предишния Сорос Център за съвременни изкуства). Техният борд решава чие предложение – направено обикновено съвместно от художника и куратора, въпреки че понякога кураторът се спира на определен художник по-късно – ще отиде във Венеция. Препратих писмото ти до директора на Центъра, Johannes Saar, вероятно той може да ти каже повече.
Техният уебсайт е: http://www.cca.ee/?lang=en
Имаме феминистко участие тази година, между другото  За първи път, естествено.

С най-добри пожелания,

Кати Кивама


13 април 2011

Драга Мария Василева,

Бях помолен от скъпата си колега Кати Кивама да ви информирам как Венецианският павилион се урежда тук, в Естония. Разбирам също, че има нещо ужасно сбъркано с биеналето в България и че решението е прехвърлено на частния капитал. Това, разбира се, е възмутително; държавата трябва да поеме контрола върху политиката на своето представяне, вместо да дава мандат на някаква частна компания.
Преди няколко години аз вече писах писмо до мой хърватски колега, което обяснява процедурата за Естонския павилион. Тя е все същата, така че, надявам се, нямате нищо против да си спестя известно усилие и да ви изпратя същото описание. Надявам се то да ви помогне във вашата битка.

С топли привети,

Йоханес Саар

Ето и писмото:

От самото начало, от средата на 1990-те, беше организирана открита покана до всички художници и куратори да кандидатстват за стипендия с цел да направят изложба на националния павилион в следващото Венецианско биенале. Например – за павилиона в биеналето от 2009 откритата покана беше през февруари 2008, тоест година и половина преди откриването на Венецианското биенале. Това дава време художниците и кураторът да работят по проектното предложение поне пет месеца преди да го представят някъде в средата на август. Обикновено по този начин се събират 15 до 20 апликации, от които максимум 5 заслужават по-задълбочено обсъждане.

В отворената покана апликантите са информирани какъв е бюджетът, с който разполагат, и кое е пространството, за което подготвят проекта. В случая с Естония пространството е ясно – от 2003 г. е едно и също място в Palazzo Malipiero: апартамент от 6 стаи на първия етаж, което е детайлно представено в уебсайта на нашия офис за всеки, който иска да го види. Това определя размера на финансите – той е еднакъв за всички и удържа предложенията в реалистични граници. Обикновено кандидатите пристигат с твърде специфичен изложбен план за всяка от стаите. Всички предложения са прозразни и се подлагат на дискусия.

С цел да се избере най-доброто, се събира международно жури от мен като директор на арт центъра. Освен това всички членове на борда на арт центъра участват във вземането на решение. Това прави вече 5 души. Освен това финансистите също искат да кажат своята дума, така че има един представител на Естонския културен фонд и един от Министерството на културата. 7 души дотук. Освен това през последните 2 години каним също 2 чуждестранни експерти да седнат на масата и да участват в целия дебат. Това е скъп, но много здравословен аспект в процеса на вземане на решение. Двама специалисти без врагове или приятели в локалната сцена казват своето мнение за нещата и състава, гласуват заедно с останалото жури и си заминават, без да засягат нечие болно място. Работният език е английски, така че материалите трябва да бъдат преведени на английски, но си заслужава за по-добрия резултат. Освен това нашата демократичност и прозрачност от самото начало никога не ни е предпазвало от всякакви упреци или скандални обвинения, но все пак конспиративните теории и параноите трудно намират място при този тип вземане на решение. Просто трябва открито да заявиш мнението си и това е.

Обикновено срещите на журито са през втората половина на август.Така че в началото на септември обикновено вече имаме щастлив победител, качен на пиедестал. И все пак всеки, който познава процеса, знае, че това е моментът, в който започва истинската работа – създаването едновременно на каталог и на изложба. Това описва много ясно позицията на нашия офис в този Венециански „бизнес” – ние сме производствено предприятие. Удържането на проекта в бюджета и на резултата в условията на palazzo Malipiero се дължи изцяло на нас. На ниво съдържание проектите се движат от куратора и художника. Все пак е имало случаи, когато някой от тях идва с някакво глупаво, обидно или наивно изявление, че той/тя иска да бъде публикуван/а международно – ние обаче не го финансираме и отклоняваме това с настоятелни обяснения. Така че, образно казано, този офис действа също и като вежлив инструмент за умствен контрол. Нека да кажем, че в някои случаи е прилагана и цензура.

Както и да е, през цялата есен, зима и пролет – тежка работа по продуцирането; а после целият екип на нашия офис, заедно с двама-трима наети техници, художника и куратора пътуваме на 20 май за Венеция, където започва изграждането. Останалото са подробности, които можете да си представите.

(писмото е от ноември 2008)

=============

Хърватия

10 април 2011

Мила Мария,

Благодаря за въпроса, но ние тук сме в подобна ситуация.
Процедурата е много проста: министърът назначава комисар (или куратор), което обикновено е един и същи човек. Няма конкурс, няма критерии, няма прозрачност... дори определеният бюджет се съставя по неизвестни правила, и това обикновено се случва в най-последния възможен момент.
Тази година мълвата е дори по-лоша, но не знам дали е истина. WHW са определени да курират изложбата тази година, и това се предполага, че ще бъде представено като част от някакъв проект, финансиран от Европейския съюз... което означава, че WHW получават някакви европейски пари, които министерството трябва да напасне в бюджета и по този начин са направили сделката. Не искам да разпространявам фалшиви истории, ако това не е вярно, но то е единственото, което съм чула за това.
Може би единствената разлика между България и Хърватия в този случай е, че тук Венецианското биенале не е било поставяно под въпрос – винаги сме участвали, но това се дължи на над хиляда години културни връзки с Венеция. В края на краищата, Riva degli Schiavoni във Венеция се нарича така заради Schiavoni-те (което сме ние, славяните), а в този случай се превежда като „хърватски слуги”...
Така че ако има място за разговор по тази процедура, брой ме в него 
Прегръщам те и успех на теб и твоите колеги,

Янка Вукмир

===============

Великобритания

11 април 2011

Драги Джонатан,
Знам колко си зает, но, моля те, прочети писмото на Мария Василева (тя го изпраща до арт професионалисти в страните на Европейския съюз), и, ако е възможно, пиши ни някалко думи за процедурата за национално участие на вашата страна във Венецианското биенале.
Поздрави,
Недко


Здравейте всички,

За Обединеното кралство Британският съвет решава кой ще е художникът и курира изложбата с помощта на консултативен комитет.

Всичко хубаво,

Джонатан Уоткинс
===================

Сърбия

11 април 2011

Мила Мария,

Това, което става в България, очевидно е бъдещето за всички нас... Държавата просто постепенно ще прехвърли полето на културата на частни компании (това тук се нарича „партньорство с бизнес сектора”...).
За момента единствената пречка е, че компаниите не се интересуват... 
Както и да е, ситуацията тук се подобри през последните 6 години, тъй като преди това процедурата не беше много прозрачна и практически това беше решение на министъра. Но през последните години това се промени. Така че имаме публичен конкурс (една година той беше направен като открито състезание, а следващия път чрез покана, което сякаш е по-добре) и решението се взима от жури, свикано от министерството по определен правилник (Музеят за съвременно изкуство има един представител, а също – мисля – и Художествената академия, включен е и художник, който е участвал преди, също представител на местната AICA, и т.н.). Бюджетът основно се осигурява от министерството (който, разбира се, е недостатъчен). Конкурсът е както за проекти на индивидуални художници, така и за кураторски проекти.
Тази промяна в процедурата доведе до добри резултати в сравнение с шизофреничната ситуация преди, така че някои добри художници се представиха там напоследък – като Skart, Katarina Zdjelar, Zoran Todorovic и тази година Rasa Todosijevic.
Грижи се за себе си и до скоро в София!

Бранислав Димитриевич

=============

Швейцария

12 април 2011

Скъпа Мария,

Недко ми препрати твоя мейл. Скандален е начинът, по който художниците, представящи България на Венецианското биенале, са били избрани. Ето информация за процедурата в Швейцария – надявам се това да помогне:
В Швейцария решението кой ще представя страната на Венецианското биенале се взима от федерален комитет, който се състои от 8 арт професионалисти и 1 президент. Всички членове са или художници, или историци на изкуството и независими професионалисти в областта на съвременното изкуство. Така че комерсиален спонсор не може да се намесва или дори да се доближи до селекцията на художниците. Това е абсолютно невъзможно. Федералният комитет номинира художниците, обявява официално селекцията с press release и проследява включително инсталирането на изложбата в павилиона.
Ако имаш въпроси или се нуждаеш от повече информация, моля те, пиши ми.
С най-добри пожелания,

Мириям Варадинис
Куратор, Кунстхаус Цюрих

===========

Турция

12 април 2011

Скъпа Мария,

Съжалявам, че се забавих с отговора, но всеки момент трябва да замина за 10 дни (семейна ваканция в Щатите) и имам да уреждам хиляди неща преди заминаването, така че не успях да ти пиша по-рано.
Сега на въпроса: в началото – за около 6-7 издания – Берал Мадра курираше Турския павилион и никой все още не знае защо тя беше единственият авторитет за него, но тя работеше наистина здраво за намирането на пари и средства в продължение на толкова дълго време. После, след нейната изложба с Хюсеин Чалаян, Васиф пое контрола като куратор на павилиона и работеше с IKSV като организатор (и до този момент нямам идея за процедурата, която са следвали при избирането на художниците и кураторите).
Изложбата на Хюсеин Чалаян с Берал и тази на Хюсеин Алптекин с Васиф бяха спонсорирани от Garanti Bank (която е банката, поддържаща институцията на Васиф и той е съветник по техните арт активности). При моето връщане през 2008 IKSV (Истанбулската фондация за култура и изкуство, която организира също и Истанбулското биенале) работеше с консултативен борд (Васиф и Берал бяха в него). Бяха поканени 4 куратори да предложат проект в рамките на месец, направихме го, после те ни интервюираха и накрая аз бях избрана. За нещастие, Garanti Bank изненадващо оттегли спонсорството си, така че аз нямах въобще бюджет, IKSV се опита да отпусне пари за павилиона от други източници. Министерството на външните работи плати само наема в Arsenale. (Да не говорим, че ние продуцирахме 2 произведения, изградихме самостоятелен павилион и публикувахме 3+1 книги без бюджет – беше пълна лудост!)
Тази година смениха консултативния борд, така че поканиха и мен в консултативния борд (но в него вече не са Васиф и Берал, но имаме нови членове). Този път избрахме един куратор (Фулиа Ердемчи), без да искаме предложение и съответно без да искаме да ни представи проект заедно с художник/художници. Тя реши да работи с Айше Еркмен, предложи проекта й на борда и ние казахме, че заставаме зад него 
Така че, както виждаш, ние все още нямаме установена процедура и продължаваме да търсим и опитваме. Добрата новина е, че сега компания FIAT е спонсорът, така че тази година поне имат пари 
Не съм сигурна дали тази шизофренична информация ще ти е полезна.
Моля те, грижи се за теб и предай поздравите ми на всички в София.

С топли чувства,
Башак Сенова

PS Не е имало отворена покана. Консултативният борд решава за имената (същата система като при Истанбулското биенале).
Всичко хубаво,
В.

==============

Испания
14 април 2011
Драги Недко,
В Испания министърът на културата определя куратор, който да избере художник или група художници да представят Испания в павилиона.
Това дали ще помогне?
Всичко най-хубаво,
Жозе Алой
===========

Унгария

19 април 2011

Мила Мария,

Аз бях национален комисар за пет години на Унгарския павилион. Тук ние имаме доста коректна процедура през последните 10 години как да избираме художниците. Министерството на културата дава парите, подкрепата е около 150 хиляди евро за всяко биенале. Селекцията е доста демократична: комисарят отправя открита покана към кураторите да напишат концепция с предложение за художниците и проект, и когато апликациите пристигнат, той/тя кани жури. В него участва представител на министерството на куртурата, но това е нормално. Журито прави своя избор и така проектът стартира. Поканата се отправя през август, септември, журито е през октомври, ноември, обявяването на резултата е също тогава, а после договорът от министерството за парите идва бавно. Това е единственият труден момент, защото бюджетът е винаги от следващата година – когато програмата е направена, и затова официалните решения и трансферът понякога идват през април или май. Организационният офис е в Мушарнок, най-големият изложбен комплекс в страната, а националният комисар – забравих да ти кажа – е директорът на тази институция. Има договор между Мушарнок и Куратора, а също между Мушарнок и художника. Произведенията принадлежат на художника, всички получават хонорари и винаги има каталог. Това е накратко ситуацията при нас. Кажи ми, ако имаш други въпроси или ако мога да помогна с нещо.

Твой

Золт Петрани

===========
Превод от английски: Диана Попова

ВТОРО ОТВОРЕНО ПИСМО

Относно: Националното участие на България на Венецианското биенале

До
Министъра на културата
на Република България
Вежди Рашидов

Медиите

15 април 2011

Уважаеми г-н Министър,

Отговорът на първото писмо, публикуван на сайта на ръководеното от Вас министерство, по повод националното представяне на Венецианското биенале тази година, подписано от представители на 19 институции от областта на художествената култура, е не само неразбираем и неточен. Обратно на практиката всяка административна структура да дава ясен отчет за действията си, изнесеното натрупва още повече въпроси, които сме длъжни да зададем.

След заявлението, че „Министерството на културата на Република България нито е определяло, нито е предлагало, нито е журирало, нито е финансирало, нито е включвало в каквато и да е своя програма участието на тримата български художници на Венецианското биенале през 2011 г.”, възниква въпросът как министерството е отговорило на добре познатите и у нас изисквания за национално участие в биеналето? Държим да разберем по какъв начин и с какво то или някой негов служител са се ангажирали всъщност и оттам са ангажирали официално страната ни, след като е известно, че без участието на упълномощена държавна структура национално представителство е невъзможно.

В отговора на министерството се твърди, че „Министерството на културата е дало единствено логистична подкрепа за тримата български художници”. В случая не става ясно в какво се състои тя. Оказана ли e подобна подкрепа и на поканения (избран или назначен и от кого) чуждестранен куратор? Запознато ли е министерството с концепцията му за българско национално представяне на биеналето и не е ли редно проектът му да се огласи публично?

Подчертава се, че „Право на частните дарители, на авторите на проекта и на куратора е да изберат творците, които да спонсорират… За нас e важно, че на биеналето във Венеция ще има българско участие, а това, че то не е финансирано от българския данъкоплатец, не го прави по-малко значимо”. Не означава ли това, че министерството абдикира от отговорността си за национално представителство? В случай, че частното финансиране на един национален проект, се явява критерий за определяне на участниците му, подобна клауза би следвало да е фиксирана в документите на министерството – неща, на които категорично отказваме да вярваме. В практиката вече има не един случай при невъзможност даден проект да се финансира от държавата, спонсориране успешно да се търси след одобряване и приемане на конкурс на изпълнителите му – куратори и художници. Иначе, както отбелязахме в отвореното си писмо от 27 март т.г., националното представителство се превръща в обект на покупко-продажба, отговорност за която носят всички замесени страни.

Настояваме за широко оповестяване от Министерство на културата на Република България на проекта за Българско национално участие на Венецианското биенале през 2011 г. и пресконференция в отговор на зададените и нововъзникнали въпроси. Форматът на съобщение на сайта на министерството или интервю пред избрана медия се оказа крайно неизчерпателен, позволяващ неясни и често некомпетентни твърдения, внесли основателни съмнения в начина на работа на министерството.

Доц. Александър Кьосев, председател на борда на Академичната лига за Югоизточна Европа
Весела Ножарова, заместник председател на фондация „Изкуство - дела и документи”
Весела Христова-Радоева, председател на Асоциацията на културните мениджъри в България
Веселина Сариева, директор на фондация „Отворени изкуства”
Владия Михайлова, куратор в Галерия Васка Емануилова
Диана Попова, автор на „Музей в ефира”, БНР
Дора Дончева, собственик и мениджър на галерия „Буларт”
Емил Миразчиев, Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна”, Сдружение „Изкуство днес”
Проф. Ивайло Мирчев, председател на Съюза на българските художници
Йово Панчев, основател на Независимата платформа за култура и съвременно изкуство „Студио Даухаус”
Д-р Мария Василева, главен уредник в Софийска градска художествена галерия
Ивана Ненчева, представител на Независимото пространство за съвременно изкуство “The Fridge”
Недко Солаков, художник, носител на награда от 52 Венецианско биенале, 2007
Ния Пушкарова, управител на сдружение „ИМЕ”
Светлана Куюмджиева, куратор в галерия „Кредо Бонум”
Ярослава Бубнова, директор на Института за съвременно изкуство-София

ОТВОРЕНО ПИСМО

До
Вежди Рашидов
Министър на културата

Медиите

27 март 2011 г.


ОТВОРЕНО ПИСМО
Относно: Националното участие на България на Венецианското биенале

Уважаеми г-н Министър,
В официалната страница на 54-то издание на Венецианското биенале, което ще бъде открито на 4 юни 2011 г., е публикувана информация относно националното участие на България. Според нея, страната ни ще бъде представена от художниците Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов, куратор Джордж Лукс, в Палацо Карминати.
Това е първата публично обявена информация относно националното представяне на България, което е изненада за професионалната гилдия и ценителите на изкуство.
По различни причини България няма собствен павилион във Венеция и представянето й там е спорадично, като последното присъствие на страната ни бе през 2007 година. Неравномерността на участието й в този световен форум е определила липсата на правила за избиране на концепция и автори, както и за финансиране на националното представителство. Според практиките в други европейски страни, особено в тези от Европейския съюз, приелият официалната покана от организаторите на биеналето държавен орган (в България – Министерството на културата), поема провеждането на открит конкурс за кураторски проекти, журиран от страна на експерти, запознати със спецификата на изложбата. Представлявайки държавата, той се занимава с набиране на съществена част от средствата за националното представяне.
В толкова разнообразния свят на съвременното изкуство именно публичността на процеса, адекватността на времето и ситуацията, както и пряката ангажираност на участниците му, осигуряват възможността един проект да се нарече национален. Наред с гаранцията на държавата, изискването за ясни правила и процедури по реализиране на националното участие, както и за тяхната откритост и приемливост за професионалната общност изключват идеята за „купуване” на национално представителство. Тяхното наличие или липса определя и приема, който международната професионална общност отдава на всеки проект.
Във връзка с това се обръщаме към Вас в очакване да информирате професионалистите, артистичната общност и ценителите на съвременното българско изкуство за правилата и процедурите по представянето на нашата страна в тазгодишното издание на биеналето.
Същевременно с това призоваваме българската държава, в лицето на Министерство на културата, да поеме адекватен на правилата и статута на този международен форум ангажимент спрямо представянето на страната ни в него.
Венецианското биенале е най-авторитетното световно арт събитие, в което отделните страни имат възможност за национално представителство. Този международен форум датира от 1895 г., преминава през различни периоди, но с изключение на времето на войните, винаги е било сред най-обсъжданите събития в света на изкуството. Участието на страната ни в него е от изключителна важност за изграждането на съвременния й културен образ и чрез представянето на най-съвременни и въздействащи творби, художници и куратори.
Национално участие на България според нас означава: 1. Прозрачни правила и процедури по осъществяването му и адекватен на нивото на международното събитие ангажимент на държавата; 2. Публичност на процеса от обявяването на правилата до реализацията на изложбата; 3. Професионализъм, творчески качества и актуалност на кураторския проект и представяните работи.
Считаме, че професионалната общност има достатъчно възможности да представи България като равностойна европейска държава, която утвърждава своята култура и изгражда съвременен образ на демократизъм, публичност и динамично участие на изкуството в съвременността.

Доц. Александър Кьосев, председател на борда на Академичната лига за Югоизточна Европа
Весела Ножарова, заместник председател на фондация „Изкуство - дела и документи”
Весела Христова-Радоева, председател на Асоциацията на културните мениджъри в България
Веселина Сариева, директор на фондация „Отворени изкуства”
Владия Михайлова, куратор в Галерия Васка Емануилова
Диана Попова, автор на „Музей в ефира”, БНР
Дора Дончева, собственик и мениджър на галерия „Буларт”
Емил Миразчиев, Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна”, Сдружение „Изкуство днес”
Проф. Ивайло Мирчев, председател на Съюза на българските художници
Йово Панчев, основател на Независимата платформа за култура и съвременно изкуство „Студио Даухаус”
Доц. д-р Ирина Генова, Нов български университет и Институт за изследване на изкуствата
Д-р Мария Василева, главен уредник в Софийска градска художествена галерия
Надежда Джакова, координатор международни отношения в Националната художествена галерия
Ивана Ненчева, представител на Независимото пространство за съвременно изкуство “The Fridge”
Недко Солаков, художник, носител на награда от 52 Венецианско биенале, 2007
Ния Пушкарова, управител на сдружение „ИМЕ”
Светлана Куюмджиева, куратор в галерия „Кредо Бонум”
Проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия
Ярослава Бубнова, директор на Института за съвременно изкуство-София

http://issuu.com/mariaart/docs/otvorenopismo

Български национален павилион във Венеция

В сайта на Венецианското биенале тази година е включен български национален
павилион с куратор Джордж Лукс (Commissioner/Curator: Georges Luks). И участници Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов. Честито на тях, както и на цялата ни сцена на съвременни и традиционни изкуства!

Едно нещо ме смущава, без да поставям под съмнение достойнствата на художниците и куратора, но те как са станали такива? Избрани? Назначени? Заслужили като привилегия?

И не трябва ли кураторът да ни представи концепцията си, как и защо той работи с тези автори, как те ще представят държавата ни? През 1999 участвалите в конкурса на
Министерство на културата проекти бяха публикувани във в. "Култура". И имаше комисия, портфолиа, персонални презентации, кураторите трябваше да намерят финансирането на проекта. Вярно, че през 2006 нямаше публичен конкурс, но поне имаше предварителна
прес-конферениця в НХГ. Интересно, сега, ако ще има прес-конференция, тя ще е в Министерството, или в Музейната галерия на Оборище 10?

И пак, честито на цялата сцена, България се завръща на Венецианското биенале. Дано и занапред е там.

Поздрави, Яра Бубнова

Bulgaria misses out on the Venice Biennale - again

http://www.theartnewspaper.com/articles/Bulgaria+misses+out+on+the+Venice+Biennale%E2%80%94again/23197

Петер Ноевер за музеите и изкуството

Интервю на Анастасия Буцко с Петер Ноевер – дизайнер и художествен директор за Музея за приложно изкуство МАК във Виена от 1986; човекът, който промени генерално облика на музея и допринесе за съвременното разбиране на музейната институция като цяло. Интервюто е взето след ежегодната му и последна на този пост пресконференция, и публикувано на 24 февруари 2011 на http://www.openspace.ru

(подсказано от Правдолюб Иванов, превод Мария Василева)

- Господин Ноевер, през последната ви година като директор на МАК издигнахте девиза „изкуство, изкуство, изкуство и никакви компромиси”. Какво имате предвид?
- Художествената институция е сама по себе си нонсенс; противоречието се съдържа в самото съчетание на тези две думи. След създаването институцията трябва да придобие собствена динамика и самостоятелност, т.е. да се еманципира от собствената си „институционалност”. Най-добрите музеи са не музеите като такива, а местата, създадени от художници за художници, за тяхна защита и подкрепа. Доналд Джъд, например, винаги е говорил за това, че музеите са най-лошото нещо на света, тъй като нямат никаква представа какво точно е изкуство. Това звучи като атака срещу света на музеите, но днешната пресконференция е пример за изопачената в някои глави представа за ролята и функцията на музея.
- В какво се изразява тази изопаченост?
- На преден план се изтъкват второстепенни въпроси, които нямат отношение към изкуството – например, колко са посетителите в музея. Подобен статистически подход е връх на варварското възприятие на света, което въобще изключва изкуството като такова. Затова ние заявяваме: „изкуство вместо компромиси”. Такава е целта ни. Не трябва да забравяме главното – ние съществуваме не за посетителите, а за художниците. Посетителите, разбира се, трябва да се уважават, трябва широко да им се отворят вратите и да се направи всичко те да се чувстват комфортно. Музеят например може да стане посредник между произведението и зрителя, да му помогне в процеса на възприемане. Но и тук не трябва да се прекалява – художникът създава така работите си, че да има възможност за различни интерпретации и трактовки.
- Но финансирането на музеите в голяма степен зависи от броя на посетителите…
- Нищо подобно! Музеят – това е достижение на човечеството и държавата е задължена да го съхрани. Аз съм категорично срещу спонсорството и набирането на средства. В някои музеи с това се занимават цели отдели. При мен такъв отдел няма и няма да има.
- Значението, което се влага в понятието изкуство в различни страни и части от света е различно. Това, което на Запад разбират под изкуство не е същото, което разбират в Азия например…
- Разбира се. Затова за мен Русия винаги е била много важна. Това е култура, с която е възможно взаимно разбиране, в която съществуват аналогии с нашата култура, при това е съвсем различно ориентирана. Такъв тип контакт например е невъзможен с Япония или с Корея. Невъзможно е да се проникне „зад завесата” на тези култури, там стоя т съвършено различни механизми. Западната представа за изкуството има голям потенциал, съблазнителна е. но става опасна, когато започва да отрича културите, в чиито недра са се зародили неговите импулси. Интересно е изкуство, което бидейки прозападно ориентирано, не отрича местните си елементи.
- Навярно тези ваши разсъждения ще повлияят и на новия ви проект, който ще реализирате в Китай по покана на Томас Кренц?
- Все още не мога да говоря в детайли за проекта, защото не е завършен. Ако Китай внезапно за една нощ стане политически отворена страна, както това се случи с Русия, то първото поколение естествено ще се стреми да изиграе всички роли, които досега бяха недостъпни. Но ще измине известно време, нещата ще се успокоят, и тогава ще стане интересно. Изкуството за разлика от икономиката не подлежи на глобализация. Говорим за глобализация на арт-пазара, но не и на изкуството.
- Това ли обяснява интереса ви към Русия?
- Русия винаги ме е привличала с това, че можеш почти физически да усетиш борбата за живот, която на Запад е почти незабележима. Художниците решават наистина екзистенциални въпроси. В Русия изкуството винаги е съществувало в радикални форми, което ме възхищава. Изкуството в Русия не е играчка. Там винаги е имало принципно очакване, че изкуството е болезнено екзистенциално. Разбира се, има западни влияния, но изкуството е изгубило истинското си значение.
- Идвайки в МАК вие започнахте да прилагате съвършено различни на епохите на Средновековието или Ренесанса изложбени принципи. Какво ви движеше?
- Не ми се иска да разсъждавам за собственото си „славно минало”. Това, което намерих в музея, когато постъпих на работа, беше странно и случайно събрано, без ясен профил и структура. Колекцията нямаше никакъв смисъл във вида, в който се намираше. Винаги сме имали поддръжници на това, което правим (макар че се появиха доста по-късно), но и критици. Но когато критиците ме питат: „Къде във вашия музей е приложното изкуство?”, отговарям, че приложното изкуство, както и всяко друго изкуство, трябва да бъде не в мазетата, а в главите. Предметите от нашата колекция придобиват смисъл само при поставяне в нов, актуален контекст.
- Днес на пресконференцията вашите критици като че ли преобладаваха или поне бяха по-активни?
- Това е болест на този град – във Виена не могат да разберат, че от първостепенно значение е не миналото, а настоящето. Няма изкуство извън съвремието. Проблемът на Виена е, че не може да се синхронизира с днешния ден – прекалено е заета с глорификация на традицията – всички политици и дори най-дребните чиновници заседават в дворци. Монархия няма, но всичките й външни атрибути и естетика се пазят с всички сили. Така целият град представлява един музей и няма нужда от други музеи.
- В тази ситуация вие сте избрал единствената възможна стратегия за оцеляване, заявявайки: „Музеят – това съм аз”?
- L'État, c'est moi? Не, трябва решително да се разгранича от подобна трактовка. Кошмарът на музеите са така наречените мениджъри. Те могат да убият всеки музей. Начело на музеите трябва да стоят хора с вкус към изкуството и разбиране на изкуството, предани на изкуството хора. Възможно е наличието или отсъствието на тези качества да не се проявят така лесно, но е необходимо. Иначе художествените институции все повече ще се отделят от това, което всъщност е изкуството.
- Под „мениджъри” имате предвид кураторите?
- Не искам да обобщавам. Разбира се, съществуват или са съществували куратори като Харолд Зееман – хора, предани на изкуството. Има ги и сега. Но конкурентната борба, която днес съществува сред кураторите, е опасна за живота на изкуството. Изкуството се използва само като средство за изграждане на кариера. Такъв феномен наблюдаваме и сред диригентите – говорят не за композитора и произведението, а за интерпретацията. Разбира се, диригентът е много важен за „прочита” на музиката, така както важен е и кураторът. Но все едно ми си струва, че има опасна тенденция по посока на промяна функцията на куратора. Като музеен директор мога да кажа – кураторът не винаги е непременно необходим. Задачата е в това не да се манипулира художника и да му изпълняват всички желания, а да му се създадат такива условия, че той сам да излезе от укритието си. Работата над една изложба или проект не се свежда до транспортиране и опаковане. В идеалния случай художникът трябва сам да почувства, че при работа с него се получава качествена промяна, случва се нещо.
- Една от последните ви изложби е посветена на Хелмут Ланг, роден във Виена, но скъсал с „малката си родина” така решително, както и със света на модата. Днес той е художник и фотограф и на изложбата в МАК се съгласява при условие, че ще се открие без него, тъй като „кракът му няма да стъпи във Виена”. А вие? Може би ще предпочетете Париж или Ню Йорк?
- Само не Париж. Както е известно, кухнята там е ужасна. Не, животът във Виена има редица приятни страни. Но Виена е град на препятствията и неприемането – такъв е бил и такъв ще бъде. Това е общество на патологическа завист, злопаметност, с нищо несравнима провинциалност. Най-обидното е, че именно Виена разполага с изключителен човешки потенциал, тук се раждат и живеят изключителни хора. Но виенският интелектуалец е обречен или на емиграция, или на тиха смърт. Градът е прекалено малък и го контролират, за съжаление, малка група хора, стоящи не на най-високото интелектуално стъпало.

Надежда Олег Ляхова. „еко истории”

Куратор Мария Василева

Склада, ул. Бенковски 11, ет. 3, 24 - 28 януари 2011, 18.00-22.00 часа
откриване 24 януари, понеделник, 19.00 часа

Еволюция – пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
графит

Ако можете да си представите хибрид между кокиче и картечница, ще можете да разберете и работите на Надежда Олег Ляхова. Нежни на вид, те са убийствено силни отвътре. Поредният й проект започва от една невинна среща с възрастна жена някъде из Дуранкулак, чието безбрежно всекидневие е нарушено от неестествени тревоги за неравната борба между птиците и ветрогенераторите. Тук отровата на демагогията се сблъсква с естетиката на огромните красиви перки, които неуморно бродят из небесната шир.
Както в последните си две големи видео инсталации: „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна”, 2009, и „Умерен оптимизъм”, 2008, и сега Надежда Олег Ляхова примамва зрителя с изкусителни образи и неусетно го оплита в мрежите на собствените си идеи. Видео образите й действат хипнотично притегателно и не оставят път за отстъпление.
Трите части: „еко истории” I и II и „Салът на Медуза” (всичките създадени през 2010 г.) се обединяват от умерено песимистичната визия за настоящето и бъдещето. Екологията е преплетена с политиката, вярванията изместват вярата, производството на чиста енергия осигурява независимост, но децата стават все по-зависими от своите памперси.

- - -
Надежда Олег Ляхова е родена през 1960 г. в София. Живее и работи в София. През 1984 г. завършва Националната художествена академия. Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна”, СГХГ, 2009; „Умерен оптимизъм”, ул. „6-ти септември” № 9, София, 2008; „Надежда Олег Ляхова”, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия, 2008; „Софийски лъвове”, Artists' Association fabs, Варшава, Полша, 2006 и Гьоте-институт, София, 2005; “Vanitas”, Музей на изкуството, Йокохама, Япония, 2004. През 2009 печели наградата „Гауденц Б. Руф”.