23 декември 2014

Национален музеен комплекс

Д-р Мария Василева

Изграждането на нов музеен комплекс е сериозно начинание, което има смисъл само ако поднесе на публиката коренно различна визия и съвременна гледна точка към историческото наследство. Механичното преместване на колекции в нови пространства или случайното съжителство на вече съществуващи и познати експозиции на едно място не е достатъчно основание за огромното усилие. А и би било непростима пропусната възможност.

Същността на проекта – така както е започнат и както се развива досега – е в създаването на нова музейна институция. Като такава тя не може да съществува, ако експозициите и екипите са разделени. Предизвикателството е в обединяването и в опита за съпоставка на националното и чуждестранното наследство. За това определено възможности има.

Цялата идея за колекцията трябва да бъде изградена на принцип, който е много по-динамичен от чисто хронологичния. Опитът да се покаже историческото развитие е важен (особено в частта с българското изкуство), но жанрови, тематични, стилови и други акценти ще подскажат намерението за съпоставки и паралели, дори в частите, в които това е изглежда трудно. Историята на българското изкуство може да се проследи линеарно, но тази „линия“ трябва да бъде „накъсана“ от акценти, които смислово да препращат към други подобни зони в чуждестранната колекция. Двете сбирки са много различни и поради това бъдещата експозиция ще има динамичен характер. От една страна, отделните части ще запазят своята самостоятелност. От друга, ще се свързват една с друга в точките, в които това е възможно.

Въпрос на добро проучване, познаване на колекциите и професионална кураторска работа е намирането на онези полета, в които двете досега съществуващи поотделно колекции ще се пресекат и по този начин ще се остойностят взаимно. Такива възможности дава например периода на българския модернизъм. В българското изкуствознание вече има сериозни изследвания върху паралелите между българското и европейското изкуство в областта на  сецесиона / ар нуво; на неокласицизма. Големи възможности предоставя едно бъдещо изследване на подобни влияния в импресионизма и посимпресионизма; в новата предметност. Експозицията може да стане изключително интересна и жива, като тези отношения се проследят не само в живописта и скулптурата, но и в графиката, илюстрацията, рисунката и приложните изкуства. Фондовете дават възможност за това.

Изключително интересно ще бъде включването в едно смислово и експозиционно пространство на българското и чуждестранното изкуство от 70-те и 80-те години на 20. век, за което има достатъчно качествени произведения в двете колекции. Този принцип на работа ще определи и перспективата на развитие на вече общата колекция, която оттук нататък би трябвало да се обогатява с оглед на включването на българското съвременно изкуство в контекста на световното.

Подобен подход предоставя на практика неограничени възможности. Генералната ходова линия на експозицията може да бъде акцентирана от разнообразни смислови и естетически „зони“, посветени например на отделни жанрове, теми, сюжети и др. (първите жени-художнички, натюрмортът, прозорецът в изкуството, ролята на фотографията, автопортрет, детски портрет и т.н., и т.н.). За развитието на подобни „зони“ дори не е необходимо творбите да са от един период. Би било интересно например да си изследва развитието на академизма и реализма в различно време и географска ситуация, както и през различни изразни средства. Скулптурната градина, която определено се мисли като „сърцето“ на музейния комплекс, може да подскаже общия подход като събере в едно пространство работи от разни исторически периоди и места по света. Всичко това, разбира се, е въпрос на анализ, вглеждане в колекциите и намиране на най-смислените и ефектни решения, които да дадат възможност както за естетическо преживяване, така и за осмисляне на изкуството.


23.10.2012